Дэвид Вуд - Шибалба

— Стелите?

— Това си помислих в началото, но някъде вероятно сме направили погрешен завой, без да разберем. В легендата Господарите се опитват да измамят поклонниците с фигури като живи. Може би тези стели са били точно това — погрешен избор.

— Кръстовище — измърмори Миранда.

Мадок се обърна към нея.

— Имаш ли някаква идея?

— Може би. — Тя клекна и извади лаптопа си. — Забелязах това, когато преглеждах записа от видеокамерата. Тогава не ми се стори важно, но…

Гласът ѝ заглъхна, когато видеозаписът тръгна. Тя го превъртя до момента, когато започнаха да слизат по стълбите в помещението със стелите, след това намали скоростта на записа до четвърт от нормалната. След няколко секунди го спря и върна назад няколко кадъра.

— Ето.

Мадок се вгледа в замръзналия кадър, на който се виждаха всички десет статуи, представляващи Господарите на Шибалба.

— Стелите. Какво трябва да видя?

— Не стелите. Подът. Не го ли виждаш?

Мадок насочи вниманието си към сенчестите форми на богато украсения под. На пръв поглед те приличаха на останалите, които бяха видели в другите помещения на пирамидата. Бел обаче веднага видя за какво говори дъщеря му.

— Това е карта!

Мадок присви очи, но едва когато Бел прокара път по изображението, станаха видни очертанията на голямо парче земя. Беше едва доловимо и невъзможно да се забележи освен от разстояние. Но беше там и изпълваше цялото помещение.

— Това е Юкатан.

Бел закима въодушевено.

— Не само Юкатан, а е представена по-голямата част от Мексико и Централна Америка. Това е невиждано. Няма известни примери на картография в предколум- бовата епоха.

— Въобще не са имали карти? — попита Боунс. — Как са знаели къде да отидат?

— Очевидно са имали карти — отговори Бел. — Испанците са унищожили всички. Но що се отнася до пътуването, маите като римляните са строили пътища. Наричали ги сакбеоб — „бели пътища“. — Той премести пръста си, проследявайки други части на изображението. На фона на картата огромните стели изглеждаха дребни и незначителни. — Белите пътища свързвали големите търговски и религиозни центрове. Ето го тук Копан. — Бел започна да тупа по други точки на екрана, които Мадок разпозна като ясни глифи, подобно на знака за звезда, който бяха видели в обсерваторията Еl Саrасоl , Змията, в Чичен Ица.

— Виждала съм древни карти — включи се Ейнджъл. — Те изобщо не приличат на онези, които имаме днес. Как древните маи са стигнали до толкова точна представа за Юкатан?

— Както и знаците в Наска — добави Боунс. — Най-лесно е ди ги видиш от небето.

— Маите са били много добри математици и астрономи — търпеливо взе да обяснява Бел. — Разполагали са с векове, за да направят точни наблюдения и пресмятания.

Миранда завъртя очи.

— Моля ви, да не би да вярвате в тези глупости за извънземни космонавти?

Лицето на Ейнджъл се изпъна, докато се опитваше да потисне смеха си. Мадок се усмихна.

— Стелите нашето сегашно местоположение ли отбелязват?

Бел пусна видеото няколко минути напред до мястото, където бяха проучили подробно гравираните изображения, спря го отново и посочи един каменен блок близо до стелите.

— Ето. Това е глифът за змия. Пастта на змията.

— Известен и като Града на Сянката.

— Ако това е вярно, отбелязва точка малко на юг от мястото, където сме сега. А това е втора пътна мрежа, която води дотук от всяка от столиците.

— Черни пътища? — предположи Мадок.

Бел кимна.

— И така могат да бъдат наречени. А тук… — Той проследи друга линия, водеща в кръга на стелите. — Това е пътят за Шибалба.

— Чакай малко. Сега казваш, че Градът на Сянката не е входът за Шибалба?

Това малко намали въодушевлението на Бел. Той наведе засрамено глава.

— Очевидно съм сбъркал тълкуването на легендата в това отношение. Ciudad de Sombre е входът за Подземния свят във фигуративен смисъл, но не в буквален.

— Също както Сейнт Луис е входната врата за Запада — измърмори Боунс. — Къде ще отидем оттук?

— Мисля, че не много далеч — отговори Бел и потупа изображението върху стелата. Това е някъде в района на Петен, южно от Тикал. На около сто и шейсет километра оттук. За съжаление вероятно представлява район с площ от няколкостотин квадратни километра.

— Значи картата няма да ни помогне кой знае колко.

— Мисля, че целта на тази карта е била да информира поклонниците да следват черния път. Готов съм да се обзаложа, че той започва от мястото, където вчера излязохме от храма.