Дэвид Вуд - Шибалба

— Само че сега пътят е напълно обрасъл.

— Белите пътища бяха открити и картографирани от НАСА чрез отдалечено сканиране със сателити и географска информационна технология — каза Бел с надежда. — Може би ще успеем да направим същото.

— Изисква се нещо повече от „Гугъл земя“ — каза Мадок. — Изглежда ще трябва да купя на Джими цял кашон бърбън.

— Един кашон? — Скайп връзката не скри презрението в гласа на Джими Летсън. — Мадок, толкова си ми задължен, че ще умра от алкохолно отравяне, ако ти позволя да ми платиш с пиячка.

— Какво ще кажеш, ако добавим няколко пакета чипс със сирене? — обади се Боунс.

Мадок се усмихна.

— Джими, здравата работа сама по себе си е награда. Ти си се родил за големи предизвикателства.

Джими изръмжа.

— Е, не си далеч от истината. Но ако става дума за предизвикателства, това трудно може да мине за такова.

Мадок знаеше, че Джими не се фука или поне не много. Беше му отнело по-малко от час, за да се обади с нужния отговор. По-малко време, отколкото им отне да се настанят в хотелските стаи в Белиз Сити, където Кейси им беше създала прикритие като служители на Червения кръст.

— Позволи ми да привлека вниманието ти към експонат номер едно — продължи Джими.

На екрана на компютъра се отвори прозорец със сателитна карта на Централна Америка. Изображението се съсредоточи и започна да увеличава в по-голямата си част зелена маса, представляваща дъждовната гора на Гватемала. Сега изображението замръзна и се промени в нещо, което приличаше на фотографски негатив на същата снимка, но вече с линии и форми. Всички бяха прекалено правилни, за да бъдат дело на природата.

— Това е Градът на Сянката — каза Джими.

Бел беше дълбоко впечатлен.

— Страхотно! Откъде се сдоби с това изображение?

— Хакнал го е — сви рамене Боунс. — Той с това се занимава.

Мадок стрелна приятеля си с раздразнен поглед. Макар никой в помещението да нямаше съмнения за незаконния характер на дейността на Джими, известна дискретност нямаше да навреди, особено след като Миранда и Кейси бяха служители на федералното правителство.

Джими обаче май не беше особено загрижен от това, че са го разкрили.

— Преди няколко години ЦРУ поръча лидарно [25] Лидар (LIDAR) — технология за дистанционно получаване на информация за обекти с помощта на активни оптични системи, използващи камери и лазери. — Б. пр. изследване на района. Търсеха…

— В момента това не е важно — бързо го прекъсна Мадок. — Да се съсредоточим върху намирането на черния път.

Курсор с формата на стрела се плъзна над картата и се спря върху най-големия квадрат.

— Това е пирамидата, която сте изследвали. — Появи се бял фон, който накара храма да изпъкне. — А това е мястото, откъдето сте излезли.

Мадок видя не една, а четири линии, започващи от пирамидата, които бяха акцентирани по същия начин.

— Това е кръстопътят — каза Бел, сякаш беше прочел мисълта му. — Само един от тях е правилен.

— Вярно е, но сякаш всички водят нанякъде. — Изображението отново намаля и се видя как пътищата се извиват около покрайнините на града, преди да се отклонят в разни посоки, за да свършат неочаквано на различни и сякаш маловажни интервали. Джими увеличи всеки от тях поотделно, разкривайки допълнителни подробности като постройки — квадратни сгради и кръгли цистерни — всички невидими за невъоръженото око.

— Това е южният маршрут — обясни Бел. — Той трябва да е истинският.

Резолюцията на екрана се увеличи и се видя крайната точка на пътеката, която следваше повече или по-малко права линия до южната част на Града на Сянката. Но за разлика от останалите край нея не се виждаха скрити руини. Освен това беше единственият черен път, който се доближаваше до обитаван район — на около трийсетина километра от онова, което приличаше на доста голям град. Околният район беше почти напълно обезлесен и разделен на земеделски участъци.

— Съжалявам, но мястото вече е открито — обясни Джими. — Пещерата Нах Тунич.

Бел не изглеждаше възмутен от това разкритие.

— Разбира се, Нах Тунич. Това трябва да е. — Обърна се към Мадок, отново обзет от въодушевление. — Нах Тунич е била открита само преди четиридесетина години. Огромна пещерна система, украсена със стотици рисунки и текстове, написани с йероглифи. За маите тя е била важно място за поклонение, свързвано с Подземния свят и Шибалба. Там има няколко още неизследвани прохода, включително дълбока трийсет метра отвесна шахта в края на един от пасажите. Това е една от най-дълбоките пещери в Централна Америка. Тя трябва да е входът към Шибалба.