Дэвид Вуд - Шибалба

Алекс присви очи и го изгледа със студен змийски поглед.

— Това ли мислиш?

— Искам само да кажа… има други агенции с ресурси, каквито ние не притежаваме. Трябва да прехвърлим това на някой друг. Зная какво ще кажете. Че няма печалба, ако нещата се правят по този начин, но… — Симпсън поклати глава отчаяно. — Някои неща са по-важни от парите.

Алекс свали рязко краката си от бюрото на земята. Посочи с пръст Симпсън.

— Точно така. Дъг, виждам, че си човек по мой вкус. Може би е време да те включа в един малък проект, по който работех напоследък. Наричам го „Светлина и Сянка“. Той ще промени света.

Мадок светна с фенерчето в тьмната ниша. Каменните блокове, образуващи отвора, бяха частично изместени от местата си от корените на растенията. Но по ирония на съдбата растенията, изглежда, бяха единственото, което предпазваше постройката от пълното ѝ превръщане в руина. През отвора се виждаха неравни каменни стълби, които се спускаха в мрака.

— Мислех, че стъпалата на пирамидата се изкачват — подхвърли Боунс.

— Това е Градът на Сянката — отговори Бел, все едно това обяснява всичко. — Подземният свят е отдолу.

— Тук нормалните правила не важат — добави Ейнджъл.

Боунс изръмжа в отговор.

— Наистина ли мислите, че това е входът към Шибалба? — попита Мадок.

— Това подсказва моето проучване, но не бива да забравяш, че легендите не трябва да се приемат буквално. Шибалба може да се окаже някоя свещена крипта, съдържаща останките на хората, почитани като Господарите на Шибалба. — Бел се опитваше да омаловажи откритието, но Мадок предположи, че се надява на нещо много повече от една стара крипта.

— Има голяма вероятност — каза той на глас — да намерим някой наводнен проход. Ако имаме късмет.

— А ако нямаме?

— Срутване. — Мадок сви рамене. — Има само един начин да разберем със сигурност. Предполагам, че няма да мога да ви убедя да останете тук, докато ние с Боунс проверим.

Беше се надявал, че Ейнджъл ще приеме предложението. Със сигурност промъкването с него през тъмни, мухлясали пещери беше изгубило всякаква привлекателност за нея. Ако Ейнджъл останеше тук, може би Миранда щеше да направи същото. Знаеше обаче, че Бел не би останал, особено след като проучването не изискваше някаква техническа експертиза. А където отидеше Бел, дъщеря му със сигурност щеше да го последва.

— Не? Така да бъде. Основните правила: не вървете твърде близо един до друг. Внимавайте къде стъпвате. Бъдете нащрек през цялото време. Ако ви кажа да спрете на място или да се обърнете и да бягате към повърхността, ще изпълнявате, без да задавате въпроси.

След като всички потвърдиха с кимване съгласието си, той мина под изместения трегер и тръгна напред, плъзгайки лъча на фенерчето насам-натам.

Въздухът в спускащата се надолу шахта беше значително по-студен и не миришеше толкова лошо, колкото човек би предположил предвид обстоятелствата. Усещаше се лек землист мирис, а не очакваната воня на разложение. Мадок прие това като обнадеждаващ знак, че шахтата не е наводнена, нито е леговище на прилепи или други горски създания. След няколко крачки корените и другите растения изчезнаха и се видя здрава зидария без изменения. Шахтата беше достатъчно широка, за да могат да крачат двама един до друг, така че Мадок взе Бел отпред, за да върви до него. Остави Ейнджъл и Миранда да ги следват, а Боунс в ариегарда. Фенерчетата осветяваха добре един район от около десетина метра пред тях, разкривайки влажни каменни стъпала, но нищо друго забележително.

Мадок знаеше, че се намират доста под равнището на местните подпочвени води, което означаваше, че строителите на пирамидата са успели да намерят начин да поддържат подземните помещения повече или по-малко сухи. Точно се готвеше да попита Бел за това, когато осъзна, че археологът тихичко брои стъпалата.

Отчетливо чу другият да казва:

— Четиресет и седем.

Четиресет и седем стъпала, всяко около двайсет сантиметра. Това правеше общо десетина метра дълбочина.

— Още няма пълзящи гадини — подхвърли Боунс. — Това е добър знак.

— С тия приказки може само да ни навлечеш лош късмет — обади се Ейнджъл. — Млъквай, да не те метна надолу по стъпалата.

— Иха, можеш да го превърнеш в игра. Например боулинг за Мадок.

— Хора — измърмори последният, — тук се опитваме да работим.

Бел стигна в броенето до петдесет, после шейсет. След шейсет и петото стъпало стените просто изчезнаха. Там, където преди се издигаха те, сега имаше открито, пространство и непроницаем мрак. Мадок усети, че са стигнали края на спускането, и когато стигнаха до стъпало номер осемдесет, различи плоския под на пещерата на няколко стъпала под тях.