Тед Деккер - Три

Кевин поклаща глава и се кани да каже нещо, но Слейтър не иска да го чува. Той пристъпва напред и удря главата на Кевин с дръжката на пистолета.

— Ще я убия, малко перверзно копеле!

По лицето на Кевин започва да се стича кръв. Това възбужда Слейтър.

Лицето на Кевин се набръчква и той започва да плаче. Така е много по-добре. Той бавно се отпуска на колене и за пръв път, откакто обектът на отмъщението му е влязъл в стаята, Слейтър знае, че ще спечели.

Саманта се носеше през Лонг Бийч с пълна скорост. Тайна. Каква тайна? Като момче Кевин беше запазил в тайна случилото се със Слейтър и не говореше изобщо за живота и къщата, но според дневника му явно ставаше дума за нещо друго. Нещо, което беше известно на професора.

Тя се намираше на една пресечка разстояние, когато телефонът й иззвъня. Не можеше да си представи как са се извършвали разследванията преди разцвета на мобилните технологии. От друга страна престъпниците също се възползваха от тях. Поне Слейтър, със сигурност.

— Сам.

— Обажда се Кевин.

— Кевин!

— … никой друг, ясно ли е? — Гласът му звучеше равно — ужасно. Той четеше текст, правеше го насила. Сам спря до тротоара, без да обръща внимание на клаксоните на останалите автомобили.

— Кевин, ако си със Слейтър, не спирай да говориш и не кашляй. Ако не си, изкашляй се. Да, ясно ми е. — Всъщност не беше чула онова, което би трябвало да й е ясно. Зачуди се дали да не го накара да го повтори, но това можеше да го постави в опасност.

Кевин не се закашля.

— Тук играем нова игра — каза той. — Тя е за теб, Сам. Ако ни намериш преди девет часа, той ще освободи мен и мама. — Гласът му потрепна. Някъде отзад се чу приглушен глас. Слейтър.

— Ще ти дам указания за първата следа. Ако я намериш, ще има друга. Не трябва да замесваш никой друг, дори онази мацка, Дженифър. — Слейтър се изкиска някъде встрани. Изведнъж в слушалката прозвуча неговият глас, силен и нетърпелив.

— Първа следа: Кой обича онова, което вижда, но мрази онова, което обича? Отговорът може и да е в тази къща; а може и да не е. Идвай на помощ, Принцесо. — Телефонът млъкна.

— Слейтър? Кевин? Самата запрати телефона по предното стъкло. — По дяволите!!

Кой обича онова, което вижда, но мрази онова, което обича? Главата й беше празна. 6:27. По-малко от три часа. Трябваше да се върне в къщата на Кевин. Отговорът сигурно беше в есетата. В дневника му. Все някъде!

Тя рязко направи обратен завой и пое обратно на север. Какъв беше шансът Слейтър да е намерил начин да подслушва телефонните й разговори? Щом имаше толкова добри познания по електроника, че да натопи Кевин, значи знаеше повече неща от нея. Не замесвай никого, беше казал той.

Сам се наведе, вдигна телефона си от пода и отново отби. Потърси батерията, която беше паднала при удара, постави я на мястото й. Включване. Повторно набиране.

— Благодаря ви, че ми отделихте от времето си, доктор Франсис. Както споменах по телефона…

— Да, да, разбира се. — Професорът й махна с ръка да влезе. — Моля, заповядайте. Повярвайте ми, готов съм да направя всичко за това момче.

Дженифър се спря за миг.

— Разбирате ли защо съм дошла? Изглежда, вие знаете повече за Кевин, отколкото показахте първия път. Поне той смята така.

— Познавам го по-добре от останалите, да. Но няма нищо, което да не съм ви казал.

— Точно това ще разберем сега. С ваша помощ. — Тя влезе в къщата му. — Времето ни изтича, професоре. Ако не можете да ни помогнете, боя се, че никой друг не би могъл. По-рано днес сте разговаряли със Саманта Шиър от КБР; тя ще пристигне скоро. — Телефонът й иззвъня и тя го извади от калъфчето на кръста й. — Извинете ме.

Обаждаше се Сам. Беше се чула с Кевин. Дженифър инстинктивно се обърна към вратата и се заслуша в подробностите.

— Значи се връщаш обратно в къщата?

— Да. Прегледай уликите заедно с доктор Франсис. Кой обича онова, което вижда, но мрази онова, което обича? Запомни ли го? Обсъдете всичко. Той сигурно знае нещо.

— Ще трябва да съобщя за това.

— Слейтър каза никакви ченгета, дори те спомена по име. Няма как да се измъкнеш от този кръг. Просто остани там, където си сега. Не се обаждай на Милтън. Остави ме да работя сама; само това те моля. Ако се сетиш нещо, обади се. Но сега това си остава между нас. Слейтър, Кевин и мен. Моля те, Дженифър.

Дженифър се поколеба.

— Добре. Давам ти един час. След това ще трябва да се обадя, ясно ли е? И без това вече съм нарушила правилата.