Тед Деккер - Три

Всичките те бяха на Саманта.

Кевин примигна и пристъпи напред. Слейтър вдигна пистолета.

— Назад.

Снимки на Сам на улицата, в Ню Йорк, в Сакраменто, през прозореца, в спалнята й… Кевин усети как го залива топла вълна.

— Какво правиш?

— Някога исках да я убия. — Слейтър бавно се обърна към Кевин и го погледна с хлътналите си очи. — Но ти го знаеш. Искаше я и затова се опита да ме убиеш.

Устните на Слейтър затрепериха и той задиша плитко и учестено.

— Добре, сега аз ще убия нея. И ще покажа на целия свят кой си ти в действителност, защото не си по-добър от мен. Ти си хубавкото съседче, с което обича да си играе. Но дали това те прави по-добър? Не. — Той изкрещя последната дума и Кевин подскочи.

— Остани известно време с мен и ще видим колко си сладък. — Той се наведе напред и смушка Кевин в гърдите с дулото на пистолета. — Някъде дълбоко в себе си ти не си по-различен от мен. Ако ме беше срещнал, преди да срещнеш Саманта, двамата щяхме да стоим пред прозореца й и да облизваме стъклото. Знам го, защото някога бях точно като теб.

— Това ли е проблемът? — попита настоятелно Кевин. — Ревнив ученик се връща, за да заколи съседчето? Толкова си жалък!

— Ти също! Болен си също като тях! — Слейтър се изплю на цимента. — Болен! — Той пристъпи напред и мушна дулото в бузата на Кевин. Челюстта му пламна от болка. — Ще сложа край на това веднъж и завинаги. Ти и всички изроди, които се преструват на сладурчета през уикенда! Аз и ти може да не сме един човек, но всъщност ти си като мен, смотаняк.

Тялото на Слейтър се притискаше в неговото.

Съзнанието на Кевин постепенно започна да изключва. Ще умреш, Кевин.

Слейтър се бори с отчаяния копнеж да натисне спусъка. Той знае, че не може да го направи. Това не е включено в плана. Не и по този начин. Все още не.

Вторачва се в ококорените очи на Кевин. Миризмата на страх и пот изпълва ноздрите му. Той импулсивно оплезва език и го притиска твърдо към брадичката на Кевин. Облизва цялата му буза чак до слепоочието, сякаш ближе сладолед. Солено. Горчиво. Извратено!

Слейтър блъска Кевин и отстъпва назад.

— Знаеш ли какъв е вкусът ти? На Слейтър. Ще я убия, Кевин. И двете ще ги убия. Но светът ще си помисли, че ти си го направил.

Кевин се изпъва и го поглежда. Оказва се, че има повече кураж, отколкото Слейтър е предполагал. Достатъчно, че да дойде дотук. Но той не може да забрави, че този човек някога го е заключил в мазето. Току-виж се оказало, че си приличат много повече, отколкото Слейтър предполага.

Той си поема дълбоко дъх.

— Така, нека се поуспокоим, става ли? Има една нова игра, която ми се иска да поиграем.

— Никакви игри няма да играя повече — казва Кевин.

— Напротив, ще играеш. Ще играеш или ще започна да режа мама по пръстче на минута.

Кевин поглежда към вратата, зад която стои старата жена.

— А ако това не е достатъчно да те мотивира, ще продължа с твоите пръсти. Все още ли сме надъхани и наперени?

Кевин го гледа. Поне не плаче и не хленчи като старата вещица.

— Признай си, Кевин. Ти дойде тук с намерението да убиваш. Убий, убий, убий. Това е още едно нещо, по което си приличаме. — Слейтър свива рамене. — Вярно, че обектът на жаждата ти за кръв съм аз, но инстинктът е все същият. Повечето хора са убийци по рождение, но аз не съм те довел тук, за да ти изнасям лекции. Доведох те да убиваш. И ще изпълня желанието ти. Ти дойде да убиеш мен, но това не ми допада особено, затова реших мъничко да попроменя нещата.

Кевин дори не мигва.

— Едната вече е при нас, но ни трябва и другата. — Слейтър поглежда към стената, към колажа от снимки. Едно от нещата, които толкова мрази у нея, е красотата й. Затова държи снимките покрити. До девет часа тя вече ще бъде мъртва.

— Убий ме — казва Кевин. — Мразя те. — Той изрича последните думи с такова презрение, че Слейтър леко изтръпва от шока.

Но той не го показва външно. Излъчва гняв и омраза, но не и шок, защото шокът е признак на слабост.

— Колко смело. Колко благородно. Как бих могъл да откажа на една толкова искрена молба? Считай се вече за мъртъв. Всички ще умрем; но ти ще бъдеш живата смърт, докато не ритнеш топа. Междувременно трябва да примамим тук и втората ни жертва. Тя ще долети, за да те спаси. Нейният рицар е в опасност.

— Презирам те.

— Ще ми помогнеш или мама ще започне да пищи! — казва Слейтър.

Кевин го поглежда продължително, след което бавно затваря очи.

— Само едно обаждане, Кевин. И аз бих могъл да го направя, но много ми се иска тя да чуе твоя глас.