Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Както се беше надявал, тя водеше към стълбище със странна ешерова форма, наложена от полегатите стени на пирамидата. Тръгна нагоре по нея и отново включи микрофона.

— Еди! — извика Нина, когато на екрана на монитора се появи нещо различно от дънките на съпруга ѝ. — Време беше! Какво става?

— Съдейки по всичко, Шабан събира вярващите.

— Да, видяхме — три претъпкани автобуса. Имах пред вид какво става с теб? Къде отиваш, по дяволите?

— Нали ти казах — отивам да взривя лабораторията.

— С какво? Нямаш никакви експлозиви — нямаш дори оръжие!

— Мисля, че ще се справя.

Единият от войниците, който стоеше до Асад, примига при равнодушния тон на Еди.

— Какво има? — попита Асад.

Войникът отиде до един от куфарите с оборудване, наблъскани в микробуса и изруга на арабски.

— Господине, липсват два пакета C-4.

— C-4 ли? — попита Мейси, като видя как Асад зяпва изненадано.

— Експлозиви — обясни Нина.

Мейси се дръпна по-далеч от куфарчето.

— Да, взех ги назаем, докато се подготвяхте — обяви Еди така спокойно, сякаш беше взел просто някакъв молив без да пита.

— Чейс! — извика Асад. — Веднага излизай оттам! Не можеш да използваш експлозиви вътре — това ще бъде дипломатическа катастрофа!

— Защо тогава сте ги донесли? — попита Нина в защита на Еди, макар самата тя да споделяше чувствата на египтянина.

Асад я погледна смутено.

— Ами… ако се случи нещо непредвидено.

— Смятайте, че се е случило — каза Еди. — Дипломацията ще е последното нещо, за което да се притесняваме, ако Шабан е превърнал онзи боклук в биооръжие. Ако го унищожа сега, проблемът е решен. Така че се качвам горе, залагам три заряда, грабвам Грант и взривявам къщата, преди въобще някой да се усети, че съм бил тук…

На екрана се видя как той стига до площадката на горния етаж с офиси, пред него се отваря една врата и един пазач го зяпва изненадано.

— Или пък не — рече Еди, докато двамата с пазача се гледаха един друг.

Мъжът се отърси от шока и се опита да го сграбчи, но Еди го удари с юмрук в гърлото и онзи залитна назад. После се хвърли с протегнати ръце към очите на англичанина, но Еди отметна назад глава и срита култиста в чатала, след което го удари в лицето толкова силно, че главата на мъжа се блъсна във вратата. Пазачът се свлече на пода в безсъзнание.

Еди го завлече зад вратата. Осветлението беше слабо, през стъклените стени проблясваше по някой скрийнсейвър. Служителите на „Озирис инвестмънт груп“ и Храма на Озирис или бяха приключили работния си ден, или бяха слезли в храма.

— Еди? Добре ли си? — попита Нина.

— Да, страхотно. — Той издърпа припадналия встрани и го претърси. Пазачът имаше неговата фигура, беше само малко по-висок…

— Нина наясно ли е за тази твоя страна, Еди? — попита го Мейси, когато камерата на Еди показа как той сваля сакото и панталоните на пазача.

— Веселячка — отвърна той. Картината рязко се смени, камерата показа тавана.

— Какво правиш? — попита Нина.

— Не ща да плаша Мейси с онова, което крия в гащите си.

Мейси вече беше свикнала с намеците му и само завъртя очи с въздишка. Нина се усмихна.

— Според мен няма от какво да се страхува.

— Пфу!

— Ти си човекът, който трябва да се страхува — продължи остро тя. — Ако те хванат, ще те ликвидират.

Камерата отново се насочи напред. Ръката на Еди — стиснала пистолет — изпълни екрана.

— Могат да опитат.

— Ще опитат , Еди! Не поемай никакви глупави рискове.

— Нали ме познаваш, скъпа.

— Да, и бих искала да продължа да те опознавам! Внимавай, чуваш ли?

— Ще внимавам. Господин Асад?

— Да? — обади се Асад.

— Пригответе момчетата си. Каквото и да се случи, ще има вълнения — и ще им е нужно нещо повече от сълзотворен газ, за да се справят с тях.

— Разбирам — отвърна не особено доволен Асад. После кимна на войниците и те започнаха да отварят другите куфари и да вадят компактни картечни пистолети FN-P90. — За друг непредвиден случай — обясни той на Нина и Мейси. — Надявам се, че няма да се наложи да ги използват, господин Чейс.

— Това зависи от Шабан, нали? — Камерата се наведе надолу и показа как Еди пъха пистолета под новото си зелено сако, после взема двата пакета C-4 и радиодетонатора им и ги натиква в джобовете си. — Така, готов съм.

— Успех — прошепна Нина.

Еди се върна на стълбището. Отникъде не се чуваха звуци. Той не знаеше колко време ще мине, преди отсъствието на пазача да бъде забелязано, затова побърза да се изкачи на горния етаж.