Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Само гледай да не си вътре — каза Нина. — И не забравяй Грант.

— Хей, технически погледнато, той все още ми е клиент — отвърна Еди, използвайки картата на учения, за да отвори вратата, след което го извлече навън. — Служебната ми автобиография няма да изглежда добре, ако го изгубя, нали? — Той излезе заднишком във фоайето.

Чу се звън.

Асансьорът.

Еди пусна учения и се завъртя, изваждайки пистолета си… Твърде късно.

Откъм стълбите се появиха двама охранители, насочили пистолетите си към него, а от асансьора изскочиха още двама. Брома и Лоренц.

Еди знаеше много добре, че няма никакъв шанс да оцелее в престрелка с четирима, затова замръзна на място и пусна пистолета на пода.

— По дяволите.

— Чейс — каза Шабан, пристъпвайки напред между двамата си бодигардове. Белязаното му лице се изкриви от гняв и садистично удоволствие. — Тъкмо навреме за нашата церемония…

Нина се втренчи ужасено в екрана. Ръката на Шабан се приближи застрашително — и екранът почерня.

— По дяволите! — изпъшка тя. — Трябва да го измъкнем оттам!

— Не можем — отвърна разтревожено Асад. — Спецчастите ни нямат разрешение да действат, докато не получим доказателство, че зодиакът е вътре.

— Грант каза, че е там — възрази Мейси. — Това не е ли достатъчно?

— Не, трябва ни визуално доказателство — което трябваше да ни осигури съпругът ви! — рече той рязко на Нина.

— По дяволите! — Тя изтича към отворената задна врата на микробуса и погледна безпомощно към замъка, но си спомни нещо и се включи към канала на телефона. — Грант! Чуваш ли ме, Грант?

Разнесе се шумолене на плат, последвано от глас:

— Да, тук съм.

— Грант, хванаха Еди! Трябва да се махнеш оттам… — В този миг ѝ хрумна една идея. — Телефонът ти! Ако направиш снимка на зодиака, египтяните ще могат да нападнат!

— Чакай малко — хванали са Еди? По дяволите! — В обикновено спокойния глас на актьора се промъкна паника.

— Грант, Грант, просто ме чуй! — извика Нина. — Върви в залата с реликвите и снимай зодиака! Така ще можем да спасим и теб, и Еди! — Тя се обърна към Асад и го попита дали снимка от телефон ще е достатъчна. Той кимна утвърдително.

— Хубаво. Спасяване. Добра идея. — Тя чу стъпките му, докато прекосяваше стаята, след което се чу шумолене на плат, когато пусна телефона в джоба си. — По дяволите, някой идва!

Вратата се отвори и се разнесе глас:

— Господин Торн?

— Д-да?

— Церемонията ще започне скоро. Елате с нас.

— Да дойда с вас тримата? — попита Грант. — Разбира се. Личният ми ескорт, а? Яко!

Нина разбра какво иска да ѝ каже — обграден от тримата мъже, той нямаше да успее да снима зодиака.

А без снимка… двамата с Еди трябваше да разчитат единствено на себе си.

Единият от охранителите изскочи от лабораторията.

— Намерихме това! — извика той, показваше пакета C-4.

Шабан погледна към радиодетонатора, който хората му бяха взели от Еди.

— Експлозиви? Не особено умен ход. Но човек може да го очаква от теб.

— Спазвам принципите си — каза Еди, избягвайки да поглежда към пещта. Вторият пакет нямаше да бъде открит лесно, а тъй като в джоба му имаше само един детонатор, логично беше Шабан да предположи, че и взривът е само един.

Но дори и да не намереха втората бомба, това нямаше никакво значение: C-4 беше изключително стабилен експлозив, който можеше да се взриви само при наличието на голяма горещина и физически удар — а те се осигуряваха от взривната капсула в пакета. За да взриви лабораторията, му трябваше радиодетонаторът. А Шабан едва ли щеше да му го върне.

— Как разбра, че съм тук? — попита той, опитвайки се да отвлече вниманието на египтянина от детонатора. Докато не го унищожеше, все пак съществуваше някакъв шанс…

Шабан посочи несъразмерното му сако.

— Лоша кройка. Винаги съм държал силите за сигурност на Храма да имат прилепнали униформи. На Халид му харесваше, защото така всички изглеждаха добре, но това имаше и друго предимство — лесно може да се разбере кога се е вмъкнал външен човек.

— Много умно, Двулики.

Шабан стисна зъби, но се въздържа да му отговори лично, а кимна на Брома, който удари Еди с дръжката на пистолета си и го запрати на колене на пода.

— Оу! Задник!

— Трябваше да му наредя да те застреля, но имам една по-добра идея.

Еди въобще не хареса тона на гласа му, но си замълча, докато мъжете го изправяха на крака. От лабораторията излезе още един мъж.