Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

— Не намерих нищо друго — докладва той.

Шабан погледна блокчето C-4.

— Това е достатъчно. — Той погледна към детонатора, извади батерията му и го смаза с тока на обувката си.

— Мамка му! — промърмори Еди. Сега скритият заряд можеше да бъде взривен единствено саморъчно — отнасяйки го със себе си. Пакетът нямаше таймер.

Египтянинът разчете изражението на лицето му.

— Нямаш резервен план? Лошо. — Той се усмихна студено. — Дошъл си чак дотук заради церемонията ми. Сега… ще бъдеш част от нея.

С вързани зад гърба ръце, Еди беше поведен към храма.

Той беше много по-голям от аудиторията в Париж. Вратите, през които влизаха култистите, водеха към стълбище от стъкло и стомана, което се спускаше към огромна арена, изпълнена от стотици хора.

Централната пътека беше празна, покрай нея, като почетна стража, бяха наредени мъже със зелени сака. В края ѝ имаше друго, по-тясно стълбище, което стигаше до тесен подиум, водещ към черна мраморна сцена. В ъглите ѝ се издигаха четири блестящи хромирани статуи на египетски богове. Стените представляваха матирани стъклени панели, покрити с йероглифи. Целият храм приличаше на някаква извратена смесица от рок арена и магазин на „Епъл“.

Шабан, Лоренц и Брома бяха тръгнали по друг маршрут в пирамидата, оставяйки пазачите да водят Еди към арената, по пътеката и нагоре по стълбите без парапет към сцената. Виждайки завързаните му ръце, култистите започнаха да го освиркват и да искат кръвта му. При вида на стъкления блок на сцената, наподобяващ олтар за жертвоприношения, Еди се изпълни с гадното усещане, че може и да я получат.

Пазачите му го отведоха настрани и зачакаха, което му позволи да се огледа в търсене на път за бягство. Възможностите му бяха да се върне през арената, изходите от двете страни на подиума — и двойната врата в центъра на черната стена. От двете ѝ страни имаше две още по-големи статуи. Телата бяха на Озирис, приличаха на статуите пред гробницата на царя бог, но главите им бяха различни, заменени от някакъв странен звяр, ужасяваща, удължена кръстоска от чакал и кон.

Лицето на Сет.

Шабан беше побързал да сложи отпечатъка си върху храма. Освен това Еди осъзна защо култистите бяха карани да влизат от по-далечния вход. Двойните врати водеха на север, посока, която древните египтяни бяха запазили за царските особи. Озир беше замислил тази подробност за постигането на повече ефект… но брат му вярваше в нея.

Минутите минаваха, нетърпението на тълпата нарастваше. Изведнъж грейнаха светлини.

— Сет! Сет! Сет! — започнаха да скандират култистите и да размахват юмруци във въздуха. — Сет! Сет! Сет!

Вратите се отвориха.

Шабан пристъпи на сцената, облян от светлина. Когато беше зарязал Еди, той носеше скъп, но сравнително невзрачен костюм — сега одеждите му със сигурност не можеха да се нарекат скромни. Беше се издокарал с роба в зелено и черно, модерна интерпретация на традиционното кралско облекло, със сложна корона на главата, стилизирана версия на носените от фараоните. Брома и Лоренц стояха в сянката зад него.

Култистите направо полудяха и започнаха да крещят непрекъснато „Сет! Сет!“, тропайки толкова силно с крака, че подът на сцената затрепери. Шабан прие хвалебствията по същия начин, както брат му преди това, после вдигна ръце. Глъчката бързо утихна.

— Служители на Сет! — каза той и гласът му прогърмя от говорителите: в короната му се криеше микрофон. — Добре дошли! Денят ни най-после настъпи. Изтърканите фрази на Озирис са унищожени. Него вече го няма. Най-после аз съм истинският водач! Аз съм прероденият Сет! И ще покажа на света истинската сила на един Бог!

Реакцията на тълпата беше по-истерична и отпреди. Дори пазачите на Еди ѝ се поддадоха за миг — но не достатъчно, за да забравят за какво са тук, както бързо разбра Еди, когато се опита да провери здравината на въжетата си. Единият заби пистолет в гърба му, а Шабан отново призова за тишина.

Ученият, който беше дошъл по-рано с него, излезе на подиума, носейки в ръка контейнера. Той се поклони и го подаде на Шабан, след което се оттегли назад.

— Това — заяви Шабан с нисък глас, — е семето на нашата мощ. Така Храмът на Сет ще разнесе волята ми по света. Този контейнер — гласът му ставаше все по-силен, докато вдигаше контейнера над главата си, — съдържа смърт. Смърт, за онези, които ни се противопоставят. Смърт за неверниците. Смърт за онези, които отказват да се преклонят пред могъществото на Сет!