Джон Ле Карре - Убийство от класа

— Боже господи! Боже господи! Чухте ли. Ригби? Това са намерили в колета в Лондон. Боже господи!

— Освен това имало и парче кабел, дълго парче. Това е чантата, за която се е върнал Роуд в нощта на убийството. Нали си спомняте? — завърши Смайли с чувството, че е хранил дете и непрекъснато е внимавал да не препълни лъжичката.

Настъпи продължително мълчание. Накрая Ригби, който явно си познаваше човека, рече:

— Мотивът му е издигането в службата, сър. Госпожа Роуд не е проявявала желание да повиши статуса си, обличала се е неподходящо и не е вземала участие в религиозния живот на колежа.

— Момент — прекъсна го Хавлейк. — Роуд отдавна е замислял убийството, така ли?

— Да, сър.

— Искал е да се възприеме като убийство с цел грабеж?

— Да, сър.

— Взел си е чантата, върнал се е в Норт Фийлдс, а после какво е направил?

— Облякъл мушамата, която е била с качулка, обул галошите, сложил си е ръкавиците. Взел и оръдието на убийството, сър. Вмъкнал се през задната порта, минал през градината, отишъл до входната врата отпред и позвънил, сър. Жена му отворила. Той я повалил, завлякъл я до оранжерията и там я убил. Измил мушамата на дворната чешма и прибрал всичко в колета. Вързал го и тръгнал по алеята, този път към предната порта, защото знаел, че скоро стъпките му ще бъдат заличени от хората, които ще дойдат. Излязъл на пътя, където снегът е утъпкан и не остават следи, а после заобиколил и отново влязъл в къщата, където изпълнил ролята на отчаяния съпруг, като се постарал, щом открил тялото, да остави отпечатъци от пръстите си върху следите от ръкавиците. Но е имало една вещ, която е било твърде опасно да слага в колета, сър. Оръдието на убийството.

— Добре, Ригби. Прибери го. Ако ти е нужно прокурорско нареждане, господин Бороу ще ти изготви. Ако ли не, ще позвъня на лорд Соли.

— Разбрано, сър, а да изпратя ли сержант Лоу, за да запише показанията на господин Фийлдинг?

— А защо, по дяволите, е мълчал досега, Ригби?

— Него трябва да попитате, сър — с равен глас му отговори Ригби и напусна стаята.

— В Карне ли сте завършили? — попита Хавлейк, като побутна към Смайли сребърната настолна табакера.

— Не. За съжаление, не — отвърна Смайли.

— А откъде познавате Фийлдинг?

— Срещали сме се в Оксфорд след войната.

— Голям чудак е Фийлдинг, много е особен. Казахте, че името ви е Смайли?

— Да.

— Имаше един Смайли, дето се ожени за Ан Съркоум, братовчедката на лорд Соли. Ан беше голяма красавица, а взе, че се омъжи за този човек. Някакъв смотан голтак, офицерче, което нямаше нищо, освен един златен часовник. Соли много се подразни.

Смайли не каза нищо.

— Соли има син в Карне — продължи Хавлейк. — Известно ли ви е това?

— Мисля, че четох някъде във вестниците.

— Разкажете ми за този тип, за Роуд. Той е завършил гимназия, нали?

— Да, така се оказа.

— Много странна история. Експериментите са обречени на неуспех, нали така? Традицията не се поддава на експерименти.

— Прав сте.

— Това е бедата на нашето време. Например Африка: изглежда никой не разбира, че едно общество не се изгражда за двайсет и четири часа. Културата се създава с векове.

Хавлейк се намръщи и започна да си играе с ножа за разрязване на хартия. После продължи:

— Чудно ми е как парчето кабел, с което я е убил, е стигнало до канавката. Не го изпуснахме от очи цели четирийсет и осем часа след убийството.

— И аз съм озадачен — каза Смайли. — Както и Джейн Лин.

— Какво имате предвид?

— Не вярвам, че Роуд се е осмелил по-късно да влезе в къщата, ако е знаел, че Джейн Лин го е видяла как убива жена си. Разбира се, само ако допуснем, че наистина го е знаел, което изглежда вероятно. Много хладнокръвно ми се струва, прекалено хладнокръвно…

— Странно е, много е странно — промърмори Хавлейк. Погледна часовника си, като за целта вдигна високо левия си лакът с бързото движение на кавалерист, което се видя на Смайли смешно, а и малко тъжно. Минутите се нижеха. Смайли се чудеше дали да не си тръгне, но му се стори, че Хавлейк има нужда да постои с него.

— Голяма бъркотия ще настъпи. Не всеки ден арестуваме преподавател от Карне с обвинение в убийство — каза Хавлейк и рязко пусна ножа за хартия върху бюрото. — Тия отвратителни журналисти, трябва да бъдат пердашени с камшик! — заяви той. — Само вижте какви глупости пишат за кралското семейство! Много са проклети!

Хавлейк стана, прекоси стаята и се разположи на коженото кресло край камината.