Джон Ле Карре - Убийство от класа

— И нищо друго?

— Имаше и парче дебел кабел, сигурно го е използвал при лабораторни упражнения. Стори ми се напълно естествено, че вътре има такова облекло, нали е зима. После, когато научих за убийството, си обясних как го е извършил.

— А обяснявате ли си защо го е извършил? — попита Смайли.

Фийлдинг видимо се поколеба.

— Роуд е морско свинче — започна той, — защото е първият ни преподавател, завършил обикновена гимназия. Повечето от нас са учили в Карне. Бяхме в центъра на вниманието от самото начало. С Роуд не е така и това го безпокои. Самото име „Карне“ е белег за престиж, а Роуд обича престижа. Жена му обаче не беше на това мнение. И тя си имаше критерии — макар и различни, но не по-маловажни. Понякога, в неделя сутрин, наблюдавах Роуд в Абатството. Нали знаете, преподавателите сядат в края на редовете, точно до пътеката. Гледах лицето му, когато край него минаваха хористите с белите си и алени дрехи, ректорът в академичните си одежди, следван от управата и настоятелите. Роуд беше като пиян — пиян от славата на Карне. Карне е силно вино за хората с гимназиално образование. Роуд сигурно е бил страшно засегнат, че Стела никак не споделя вълненията му, това си личеше. В деня, когато дойдоха на вечеря при мен, същия ден, преди тя да умре, двамата се препираха. Не съм го казвал на никого, но е така. На вечерната служба бе изнесена проповед: „Дръжте се за доброто“. Роуд започна да я обсъжда, напи се бързо, не е свикнал да пие. Говореше само за тази проповед и за красноречието на проповедника, а Стела никога не идваше в Абатството, ходеше в мизерната баптистка църква до гарата. Роуд се възхищаваше от Абатската служба, от духа на възвишеност и благоговение. Стела мълчаливо го изчака да свърши, засмя се и рече: „Горкия Стан! За мен ти винаги ще си останеш Стан“. Той се ядоса много, не бях виждал толкова ядосан човек. Пребледня като платно.

Фийлдинг отметна кичура бяла коса от челото си и продължи с тон, в който имаше нещо от предишното му перчене:

— И нея наблюдавах, по време на разни вечери. Не у дома, а на гости, когато ни канеха заедно. Гледах как върши най-обикновени неща, например как яде ябълка. Белеше я наведнъж, докато се получи дълга лента от кората. После я срязваше на четири и накълцваше парчетата — приготвяше си я за ядене. Така една миньорска жена би приготвила ябълка за мъжа си. Стела сигурно е забелязала как се държат хората тук, но не й хрумваше да им подражава. Това ме възхищава. Предполагам, че и вие сте на същото мнение? Но с Карне не е така, не беше така и с Роуд. Той следеше какво върши Стела и според мен, започна да я мрази, че не се приспособява. Взе да смята, че тя е пречка за неговото издигане, че е единственият фактор, който ще го лиши от голямата кариера, а щом веднъж е стигнал до този извод, какво му е оставало да направи? Не можеше да се разведе — това би му навредило повече, отколкото ако останеше женен за нея. Роуд знае какво е отношението на Карне към развода, не забравяйте, че дължим съществуването си на църквата. Тъкмо затова я е убил. Замислил е отвратително убийство и със скудоумието на техническата си мисъл е оставил всички необходими улики, специално подготвени. Улики, сочещи несъществуващ убиец. Обаче нещо се обърква: Тим Пъркинс получава шейсет и един процента… Оценката е нереална, значи е подправил работата си. Имал е такава възможност, изпитните теми са били в чантата. Роуд впряга скудоумието си и разгадава какво се е случило: Тим е отворил чантата, значи е видял мушамата, ботушите и ръкавиците. Както и кабела. Ето защо Роуд убива и Тим.

Фийлдинг се надигна невероятно енергично и си сипа още коняк. Беше се зачервил, изглеждаше тържествуващ.

Смайли се изправи.

— Казахте, че ще идвате в Лондон. В четвъртък, нали?

— Да. Имам уговорка да обядвам с човека от гимназията, в един от ужасните клубове на Пал Мал. Винаги бъркам уговорения клуб, с вас не е ли така? За съжаление, струва ми се, че сега няма смисъл от тази среща, след като цялата история ще излезе наяве… А тогава и в гимназията няма да ме вземат.

Смайли се поколеба, после каза:

— Елате да вечеряме заедно. Ако желаете, можете и да преспите у дома. Ще поканя още един-двама души, ще бъде интересно. Дотогава ще се почувствате по-добре. Ще си поговорим. Възможно е да ви помогна с нещо… заради Ейдриан.

— Благодаря ви. С удоволствие ще дойда. Без друго имам едно-две неща за уреждане в Лондон извън срещата.

— Чудесно. Заповядайте в осем без петнайсет. Улица Байуотър в Челси, номер девет, А.