Фиона Бартон - Вдовицата

— Глен Тайлър е мъртъв. Прегазен от автобус. Отиваме в Грийуич.

Салмънд го погледна, готова да се разплаче, но бързо се взе в ръце и се зае да организира нещата.

Вече в колата той ѝ разказа подробностите. Тя знаеше за случая не по малко от него, но той имаше нужда да го изкаже на глас, да преживее нещата отново.

— Винаги съм мислил, че Джейн прикрива Глен. Не е лоша жена, но той я контролираше изцяло. Оженили са се много млади — той бил умният, справял се добре в училище, намерил си хубава работа, а тя била малката хубава женичка.

— Малката хубава женичка? — стрелна го с поглед Салмънд.

Той се засмя.

— Исках да кажа… Когато са се запознали, Джейн е била толкова млада, че му се е отдала напълно. Той я завладял изцяло със скъпия си костюм и високо положение. Не е имала шанс да стане самостоятелна личност.

— Моята майка беше от този вид жени — вметна Салмънд и даде мигач, че излиза от магистралата.

„Но ти не си като нея“, помисли си Спаркс. Той се бе запознал със съпруга ѝ, симпатичен и стабилен мъж, който по никакъв начин не се опитваше да я засенчи или да принизи мнението ѝ.

— Нещо като споделена лудост, а, шефе — продължи замислено Салмънд. — Семейство убийци като Брейди и Хиндли 6 6 Двойката, която стои зад „Тресавищните убийства“. Жертвите им са пет деца, на възраст между 10 и 17 години. Те изнасилвали, осакатявали жертвите си и след това ги заравяли в мочурище. — Бел.ред. или Фред и Роуз Уест 7 7 Фред и Роуз Уест са една от най-прочутите двойки серийни убийци в криминалната история. Двамата подмамвали бегълки и стопаджийки, предлагайки им превоз, подслон или работа. Щом попаднели в тяхната Къща на ужасите, младите жени били събличани, връзвани, изтезавани, убивани и накрая разчленявани и погребвани. Сред жертвите на смъртоносния дует е и собствената им дъщеря, 16-годишната Хедър. — Бел.ред. . Проучвах тези случаи за една курсова работа в колежа. Споделена психоза или заблуда, защото единият доминира тотално над другия. С времето започват да вярват в едни и същи неща. Вярват, че имат право да го правят. Двамата поддържат неприемлива за всеки извън тяхната връзка ценностна система. Но не знам дали мога да го обясня съвсем правилно. Извинете ме.

Боб Спаркс замълча за момент, прехвърляйки теорията в главата си.

— Но ако е било споделена лудост, Джейн трябва да е знаела, че Глен е отвлякъл Бела, и да е одобрявала.

— Случвало се е и преди — каза Салмънд, без да мести поглед от пътя. — Ако разделят двойката, онзи, който е бил потискан, бързо престава да вярва в илюзията. Идва на себе си, както се казва. Нали разбирате какво имам предвид?

Но Джейн Тайлър не бе свалила маската, когато вкараха Глен в затвора. Беше ли възможно да я е държал под контрол дори и зад решетките?

— Мисля си дали не е когнитивен дисонанс или селективна амнезия — предположи той, малко изнервен, като на изпит по психология на престъплението. — Може да се е изплашила, че ако признае истината, ще загуби всичко. Чел съм, че при сериозна травма мозъкът може да изличи всички болезнени за индивида спомени. Нейният е заличил подробностите, които са ѝ пречили да повярва, че Глен е невинен.

— Наистина ли човек може да накара себе си да повярва, че черното е бяло?

„Човешкото съзнание има невероятна мощ Салмънд“, понечи да каже Спаркс, но мисълта му се стори прекалено банална и не я изрече на глас.

— Не съм специалист в тази област, Зара. Просто съм чел разни неща вкъщи. Трябва да говорим с човек, който е навътре в тези работи.

Без да иска, за пръв път се обърна към сержанта си с малкото ѝ име и се смути от това. „Доста непрофесионално“, си каза наум. За него Йън Матюз беше винаги Матюз в работата. Той хвърли бърз поглед към Салмънд, но не забеляза никакви признаци на обида или дори отчитане на непрофесионалната му издънка.

— Към кого предлагате да се обърнем, сър?

— Познавам един учен, който може да ни помогне. Доктор Фльор Джоунс е работила и преди по този случай — каза Спаркс и благодари безмълвно на сержанта си, че не реагира при споменаването на психоложката. Джоунс нямаше вина, че нещата се провалиха в съда.

— Защо не ѝ се обадите, преди да отидем при Джейн? — предложи Салмънд. — Добре ще е да знаем как точно да подходим към вдовицата.

Тя спря на следващата отбивка и Спаркс набра номера на Джоунс.

Един час по-късно той влезе в градската болница през вратата за Спешното отделение.

— Здравей, Джейн — каза и седна на един оранжев пластмасов стол близо до нея. Джейн не показа с нищо, че го е забелязала. Изглеждаше много бледа, очите ѝ бяха потъмнели от скръб.