Фиона Бартон - Вдовицата

Става ясно, че Мик също се гласи да остане и аз трябва да си спомня къде оставих чаршафите и юргана за дивана.

— Не се притеснявай, Джейн — казва той със своята младежка усмивка. — Мога да спя и на пода. Не съм претенциозен.

Свивам рамене. Имам толкова грижи на главата, че едва се държа на крака. Някога щях да се разтичам, да оправя леглата, да сложа чисти кърпи и да сменя сапуна с нов. Но сега не ме интересува. Сядам с чиния спагети и блестящо червено пиле на коленете си и се чудя ще намеря ли сили да вдигна вилицата.

Кейт и Мик се настаняват на дивана и ме поглеждат. Ядат своите порции без ентусиазъм.

— Това е ужасно — казва накрая Мик и се отказва.

— Ти го избра — контрира го Кейт и поглежда към пълната ми чиния. — Съжалявам, Джейн. Да приготвя ли нещо друго?

Поклащам глава.

— Само чай, благодаря.

Мик пита имам ли някакви консерви в кухнята и отива да си направи сандвич с боб. Ставам с намерение да си легна, но Кейт пуска новините и аз сядам отново. Говорят за войниците ни в Ирак. Облягам се назад и чакам.

Следващата тема съм аз. Не мога да повярвам на видяното. Виждам се на снимките, които ми направи Мик.

— Мик, бързо, дават твоите снимки по телевизията — извиква Кейт към кухнята.

Той идва тичешком и сяда тежко на дивана.

— Най-после сме на върха — смее се той, докато говорителката обяснява за ексклузивно интервю, което съм дала за „Дейли Поуст“ и „разкритието“, че Глен е виновен за изчезването на Бела. Отварям уста да кажа нещо, но програмата продължава с Даун, която плаче неутешимо. Питат я какво мисли за моето интервю и тя вдига подутите си очи към мен.

— Тя е чудовище — казва Даун и минава време, докато осъзная, че става дума за мен. Мен! — Сигурно е знаела какво е направил съпругът ѝ на малкото ми момиченце.

Ставам и се обръщам към Кейт:

— Какво си написала в проклетата статия? Защо тя ме нарече чудовище? Аз ти се доверих, казах ти всичко.

Те не смее да ме погледне в очите. Отговаря, че Даун е разбрала погрешно нещата.

— Не съм споменала такова нещо в статията — настоява тя. — Напротив, пиша, че ти също си жертва на Глен, че си осъзнала много по-късно, че той може да е извършил престъплението.

Мик кима безмълвно, подкрепя версията ѝ, но аз не му вярвам. Толкова се ядосвам, че излизам от стаята. Не мога да понеса това предателство. После се връщам и заявявам:

— Махайте се веднага. Напуснете дома ми или ще извикам полицията да ви изгони.

Настъпва тишина. Кейт не знае как да започне.

— Но парите, Джейн — отваря уста тя, но аз вече ги подкарвам към коридора.

— Задръж си ги — казвам и отварям вратата.

Господин Телевизия все още е на алеята с екипа си.

Когато Кейт излиза, той ѝ говори нещо, но тя вече звъни на Ник, за да му обясни как всичко отива по дяволите. Кимам на телевизионния екип да влезе. Искам да кажа нещо важно.

14 май 2010, петък

Минаха седмици, а решението да арестуват отново Глен Тайлър така и не идваше. Новите шефове просто не искаха да ги сполети съдбата на предшествениците им и бранеха бездействието си с всякакви средства.

— Имаме ли доказателство, свързващо Тайлър с това ново видео? Имаме ли идентификация от интернет кафенето? — попита шефът, след като изгледа записите на камерите. — Разполагаме със същия частичен номер, видян от онзи любопитен съсед, и думите на търговеца на порно, на когото не можем да разчитаме напълно. Няма друга връзка между заподозрения и престъплението, като не броим собствените ти предчувствия, Боб.

Спаркс беше готов да напусне, но просто не можеше да изостави Бела.

Бяха съвсем близо. Екипът работеше върху табелата с номера, опитваше се да разпознае поне още едно число или буква, а специалистите сравняваха фрази от имейлите на ВТН и Биг Беър. Боб вече усещаше ръката си върху рамото на Глен.

Затова, когато разбра за смъртта му, го възприе като удар в корема.

— Мъртъв е — каза му един от криминолозите от първия екип, сега повишен в чин, който се обади след оповестяването на новината. — Мислех, че ще искаш да разбереш веднага. Съжалявам, Боб.

И Спаркс се отдаде на самосъжалението. Хвана главата си с ръце и се смъкна на стола. И двамата знаеха, че вече няма да има признание, няма да има и победа. Знаеха също, че никога няма да открият Бела.

Изведнъж Спаркс вдигна глава. Джейн. Сега Джейн беше свободна, можеше да говори, да каже истината за онзи ден.

Той извика Салмънд и когато тя подаде глава през вратата му, изкрещя: