Фиона Бартон - Вдовицата

Нарече се ВТН (Висок тъмнокос непознат) и започна да се включва в чата във времето, когато знаеше, че тя е там, но не говореше много. Не искаше да привлича вниманието на другите към себе си, затова задаваше случайни неангажиращи въпроси, шегуваше се с нея, флиртуваше, докато стана един от редовните ѝ събеседници. След две седмици ММС (Малката мис Съншайн) изпрати първия си имейл до ВТН.

ММС: Хей, как си?

ВТН: Добре, а ти? Имаш ли много работа?

ММС: Днес съм вкъщи с малката.

ВТН: Не е зле. От това, което знам за нея, ми изглежда прекрасна.

ММС: Наистина е прекрасна. Аз съм голяма късметлийка.

Той не влизаше в чата всеки ден, нямаше как да стане с работата и с Джейн у дома, но успяваше да поддържа контакт с нея, използвайки онова тихо интернет кафене, където го бе завел Майк Дунан, и малко по малко се запознаваше с детайлите от живота ѝ. Беше научил истинското ѝ име и рождения ден на Бела от Фейсбук, а от разговор за ресторанти, удобни и за деца, разбра, че живеят някъде в Саутхамптън. Даун обичаше „Макдоналдс“, защото „никой не пуфти, когато детето ти се разплаче… и е евтино“, и спомена най-близкия до тях ресторант.

Следващия път, когато имаше доставка в техния град, той го намери. „Само да погледна“, си каза, разопакова си бургера и се зазяпа в семействата наоколо.

Когато си тръгна, обиколи района. Просто да погледне.

Трябваше да чака, но в края на краищата Даун се изпусна и съобщи името на детската градина на Бела, докато си говореше с друга майка. Спомена го нехайно, без да мисли за последствията. Приемаше всеки разговор като частен и поверителен, като хората, които бъбреха за раздели, бракове и генитални проблеми в автобуса. Глен си каза наум „да“ и записа информацията за себе си.

По-късно седна срещу Джени с чиния пилешко пред себе си и я попита как е минал денят ѝ.

— Лесли каза, че днес съм свършила чудесна работа с косата на Ева. Ева искаше прическа като на Кийра Найтли с червени кичури. Знаех, че няма да ѝ отива — тя няма нищо общо с Кийра, лицето ѝ е голямо и кръгло, но тя се хареса.

— Браво, скъпа.

— Какво ли е казал мъжът ѝ, когато се е прибрал у дома? Искаш ли да ти сложа последното парче от пилето? Хайде, вземи го, иначе ще остане.

— Добре. Не знам от какво огладнях толкова. На обяд изядох един голям сандвич, но пилето е адски вкусно. Какво има по телевизията днес? Тази вечер не беше ли Топ Гиър 5 5 Телевизионно предаване на Би Би Си за автомобили. — Бел.ред. ? Хайде да измием бързо съдовете и да го гледаме.

— Ти върви. Аз ще ги измия.

Той я целуна и мина между нея и мивката. Докато пълнеше мивката с топла вода, Джейн сложи чайника на котлона.

Глен седна пред телевизора. Позволи си да помисли за минутка върху новата информация и да намери точното ѝ място в пъзела. Той знаеше къде да намери Даун и Бела. Можеше да ги причака пред детската градина и да ги проследи. Но после? Какво щеше да направи после? Не искаше да мисли за това тук, в собствения си хол със свитата на дивана Джейн.

Щеше да го планира по-късно, когато останеше сам. Все щеше да измисли нещо. Засега искаше просто да ги види. Да хвърли един поглед. Нямаше да говори с Даун. Беше се пазил да не разкрива в чата как изглежда, но все пак нямаше да рискува да я заговори. Трябваше да я държи настрана. Нека си стои в чат стаята.

Следващата седмица му разпределиха доставка за Южния бряг. Беше един ден след петнайсетгодишнината им с Джейн. Според нея това се наричало „кристална сватба“ и той организира истински празник за нея с букет и специална вечеря. Но докато седяха в любимия им италиански ресторант, той сякаш не беше на масата до нея. Джейн като че ли не забеляза. Поне той се надяваше да е така.

Докато караше по магистралата, му се зави свят при мисълта за това, което предстоеше. Беше влязъл в интернет в онова кафене и бе намерил адреса на детската градина. Щеше да остане на улицата и да гледа.

Пристигна тъкмо когато децата се изсипаха в двора на градината, стиснали в едната си ръка картини с акварелни боички, а в другата — ръката на мама. Той се тревожеше, че може да е закъснял, но паркира така, че да има гледка към двора в задното си огледало, без някой да може да види лицето му.

За малко щеше да ги изпусне. Даун изглеждаше по-възрастна от снимката си във Фейсбук и някак развлечена с вързаната си на опашка коса и износен пуловер. Затова той разпозна първо подскачащата по тротоара Бела. Проследи ги с поглед в огледалото, докато задминат микробуса, и чак тогава ги огледа директно. Минаха достатъчно близо, за да забележи размазания грим под очите на Даун и златистите отблясъци в косите на Бела.