Фиона Бартон - Вдовицата

Кейт въздъхна. Веднага бе разбрала за кого става дума. Тази седмица имаше само една вдовица, която всички искаха да интервюират, знаеше също, че колегите ѝ вече бяха направили пътека до къщата ѝ. Трима си бяха опитвали късмета без резултат и тя подозираше, че ще е следващият неудачник.

Но не стана така.

Докато завиваше по алеята за дома на Джейн Тайлър, инстинктивно се огледа за други журналисти и веднага забеляза застаналия до колата си колега от „Таймс“. Строга вратовръзка, кръпки на лактите и сресана на една страна коса. Класика в жанра. Тя подмина адреса, продължи напред с колоната от пълзящи по пътя коли, но едното ѝ око остана при врага. Налагаше се да заобиколи квартала още веднъж и да се помотае малко. Надяваше се „Таймс“ да са си отишли дотогава.

— Да му се не види! — измърмори под носа си тя, даде ляв мигач и сви в една странична уличка да паркира.

Петнайсет минути по-късно, след като хвърли един поглед на всекидневниците, Кейт сложи отново предпазния колан и запали мотора. Телефонът ѝ звънна и тя бръкна чак до дъното на чантата си, за да го намери. Извади го, видя на екрана името на Боб Спаркс и изключи двигателя.

— Здравей, Боб, как си? Какво става?

Детектив инспектор Боб Спаркс искаше нещо от нея, това беше очевидно. Не беше от онзи тип хора, които се обаждаха просто да си побъбрят, и тя можеше да се обзаложи, че разговорът щеше да трае по-малко от шейсет секунди.

— Здрасти, Кейт. Зает, както винаги. Имам няколко случая, по които работя, но нищо интересно. Слушай, питах се, дали се интересуваш от случая Глен Тайлър.

— За бога, Боб, да не би да ме следиш? Тъкмо се каня да почукам на вратата им.

Спаркс се засмя.

— Спокойно, доколкото знам, не си в списъка за проследяване.

— Има ли нещо, за което трябва да съм известена, преди да се видя с нея? — попита Кейт. — Нещо ново от последните часове?

— Всъщност не — отвърна той и Кейт долови разочарованието в гласа му. — Но ще съм ти признателен да споделиш с мен, ако Джейн Тайлър изпусне нещо пред теб.

— Ще ти звънна после — отвърна тя. — Но предполагам, че ще затръшне вратата в лицето ми. Така е направила с останалите репортери.

— Добре, ще се чуем по-късно.

И затвори. Тя погледна дисплея и се усмихна. Четирийсет и една секунди. Нов рекорд.

Пет минути по-късно Кейт зави по свободната от медии улица към алеята за къщата на семейство Тайлър.

Сега вече искаше тази история.

„Ох, за бога, как да се концентрирам?“, рече си тя и заби нокти в дланите, за да събере мислите си. Но и това не помогна.

— Извинявай, Джейн, но ми се налага отново да използвам тоалетната. — Тя се усмихна извинително. — Чаят има такова действие, нали знаеш? Ако искаш, ще направя по още един.

Джейн кимна, стана и тръгна към кухнята.

— Оттук — посочи и се отдръпна, за да може Кейт да влезе в спасителната тоалетна.

Докато миеше ръцете си с луксозния сапун за гости, тя вдигна глава и улови лицето си в огледалото. Помисли си, че изглежда малко уморена, приглади косите си и потупа с пръсти по торбичките, както я бе посъветвало момичето, при което от време на време ходеше за масаж. Излезе и отиде да приготви чая.

Останала сама в кухнята, докато чакаше водата да заври, тя се загледа разсеяно в бележките и магнитите по хладилника. Само списъци за пазаруване и сувенири, нищо интересно за нея. Имаше една снимка, направена в някакъв ресторант на плажа. Семейство Тайлър се усмихваха с вдигнати към камерата чаши. Глен Тайлър беше с разрошена тъмна коса и празнична усмивка, а Джейн, с тъмноруса коса, фризирана за случая. Бе прибрала няколко кичура зад ушите си и гримът ѝ беше леко размазан. Гледаше съпруга си.

„Обожание или страхопочитание?“, зачуди се Кейт.

„Последните няколко години са взели своето“, каза си тя, докато се взираше в младата Джейн. Онази Джейн, която я чакаше в хола, беше облечена с широки спортни панталони, развлечена тениска и домашна жилетка, косата ѝ бе събрана на опашка ниско зад врата, но половината беше паднала и закриваше лицето ѝ. Стийв винаги се удивляваше как успява да забележи и най-дребните детайли, но това беше част от занаята. „Аз съм обучен наблюдател“, обичаше да се шегува тя и с удоволствие споделяше подробности. Сега например погледът ѝ веднага отчете загрубелите напукани ръце на жената, ръце на фризьорка, както ги определи за себе си, и неравната от гризане кожа около ноктите. Бръчките около очите ѝ разказваха своя собствена история.