Джой Филдинг - Гранд авеню

И кой би могъл да твърди, че една научна степен по английска литература няма да се окаже необходима в крайна сметка? Вики непрекъснато я окуражаваше да говори с мъжа ѝ за работа в едно от неговите списания. Може би когато си осигуреше дипломата и двете ѝ деца прекарваха по цял ден в училище, е, след всичко това би могла да посети непрекъснато разширяващата се империя на Джереми Латимър.

— Главната цел на църковната драма от дванайсети век не е била да образова масите, а по-скоро да създава красиви произведения, благочестиви и мъдри, а използването на най-разнообразни поетични форми и литературни жанрове, както и асоциации с класиката, предполага известно ниво на значителна литературна изтънченост. — Професор Къриър вдигна поглед от бележките си и огледа залата. — Е, добре. За следващия петък искам да видя по едно есе от пет хиляди думи, сравнение между версиите на Дигби и Флъри относно „Покръстването на Св. Пол“. Няма да има допълнителни занятия и от това есе ще зависят двайсет и пет процента от срочната ви оценка. Но — продължи той с намигване, — жените с големи бюстове минават автоматично. — След което сложи бележките си в износеното си кожено куфарче и го затръшна. — Това е. — Безочливата му усмивка направи главата му да изглежда още по-изпъкнала. — Свободни сте.

Сред студентите се разнесе сконфузен кикот, докато събираха нещата си и напускаха залата. Само Сюзан остана на мястото си, неспособна да помръдне, едва дишайки.

— Някакви проблеми, госпожо Норман? — попита професор Къриър.

Сюзан поклати глава, с поглед закован в пода. В ъглите на очите ѝ бяха натежали сълзи, сякаш ѝ бяха зашлевили шамар. Какво ѝ ставаше? Защо просто не станеше и не си тръгнеше?

— Има ли нещо? — настоя той.

Сюзан бавно повдигна очи от краката си и ги насочи по посока на професора, макар че внимаваше да не го гледа директно. Ако го погледнеше, можеше да каже нещо, за което да съжалява. А в края на краищата, той ѝ бе професор, човекът, който решаваше дали да премине курса или не, дали да получи толкова желаната степен.

— Сюзан?

Така, сега пък самото ми име стана на въпрос, помисли си тя и ѝ се поиска да избяга и да се скрие, както онзи следобед на плажа, когато бе залята от жестоките подигравки на брат си. Бягството — нейната първа реакция на всичко неприятно. Последвано от примирен жест. Гневът бе огромна загуба на енергия. Повечето проблеми можеха да се решат с няколко меки, добре подбрани думи. Само дето от какво точно бе толкова разстроена тъкмо сега? Една невинна забележка, явно намислена като шега, която никой не взе на сериозно и от която никой друг в класа не изглеждаше да се е обидил. Правеше от мухата слон, вероятно защото все още се измъчваше от предния му коментар за теглото ѝ, макар без съмнение и него да интерпретираше погрешно. Бе прекалено чувствителна. Може би защото бе твърде изморена. Наистина имаше нужда от здрав сън.

Сюзан усети движение, погледна към подиума, но само за да види, че е изоставен, а професор Къриър върви към вратата. Много добре, тръгвай си, помисли си тя.

— Професор Къриър — произнесе Сюзан.

При звука от името му, Ян Къриър спря и се извърна към нея, така че, докато стигне до него, той вече я гледаше право в очите.

— Знаех си, че имате нещо наум — каза той и зачака.

Не е много по-стар от мен, осъзна Сюзан, втъкна косата си зад ушите в опит да реши какво искаше да каже.

— Мисля, че това бе доста неуместен коментар — започна, но си мислеше: По дяволите, твърде общо, твърде неясно.

— Кой по-точно? — попита той, както и очакваше Сюзан. Професорът се усмихваше, тъмните му очи я гледаха предизвикателно.

— Това, което казахте за жените.

— За жените?

— Жените с големи бюстове.

— А, да, жените с големи бюстове — повтори той. Устата му се бе изкривила от очевидното удоволствие, което изпитваше от неудобството ѝ.

— Не мисля, че беше уместно.

— Не мислите, че жените с големи бюстове са уместни?

Той си играе с мен, помисли си Сюзан, става все по-безочлив, не иска да падне по гръб.

— Не мисля, че вашият коментар относно автоматичното преминаване на жените с големи бюстове, беше уместен.

Той кимна и насочи поглед към предницата на бялото ѝ поло.

— Не виждам за какво трябва да се безпокоите, госпожо Норман. Вашият бюст изглежда предостатъчен да ви осигури преминаването. — Бузите му се разтеглиха в усмивка, която се разшири и оголи зъбите му.

Като ръмжащо куче, помисли си Сюзан Тя инстинктивно отстъпи назад.