Джон Гришэм - Списъкът на съдията

Същия ден той наблюдава как Кронк разтоварва лодката си от ремаркето, купува гориво, подрежда въдиците и примамките, а накрая потегля твърде бързо и оставя бяла следа. Ама че задник! Проследи го отдалече, а разстоянието непрекъснато се увеличаваше, защото двигателите на Кронк бяха по-мощни. Когато старият негодник си намери място, спря и започна да хвърля въдиците, той продължи да го наблюдава с бинокъла. Два месеца по-рано се беше приближил с лодката си и се беше престорил, че двигателят му не работи, за да помоли за помощ. Кронк, какъвто си беше проклет, го заряза на една миля от брега.

Във въпросния ден Кронк се беше съсредоточил в риболова, когато той доплава до лодката му. Щом го забеляза толкова наблизо, старецът застина и впери в него гневен поглед, все едно е пълен идиот.

— Ей, пълня се с вода — провикна се той и се доближи още.

Кронк сви рамене, сякаш да каже: „Проблемът си е твой“, и остави въдицата си. Когато лодките се удариха, изръмжа:

— Какво, по дяволите…

Последните му думи. Беше на осемдесет и една години, силен за възрастта си, но малко по-бавен.

Убиецът бързо уви въжето си около кнехта, скочи на лодката на Кронк, извади Оли, тръсна я два пъти, фрасна с оловната топка главата на Кронк отстрани и му разби черепа. Обожаваше този звук. Удари го отново, макар да не беше необходимо. Измъкна найлоновото въже, намота го два пъти около врата му, притисна с коляно горния край на гръбнака му и затегна примката.

Скъпи господин Баник,

За нас беше удоволствие да работим с Вас през изминалото лято. Останахме впечатлени от работата Ви по време на стажа и възнамерявахме да Ви предложим постоянно място наесен. Вероятно сте научили обаче, че фирмата ни се слива с „Рийд и Габаноф“ — международна кантора със седалище в Лондон. Това ще доведе до основни промени в персонала. За жалост, няма да можем да назначим всичките си стажанти от това лято.

Пожелаваме Ви бляскаво бъдеще.

Искрено Ваш, X. Пери Кронк, управляващ съдружник

Той продължи да пристяга въжето и каза:

— Честито ви бляскаво бъдеще, господин Кронк.

Бяха минали двайсет и три години, но още го болеше от унижението. Още усещаше жилото. Всеки друг стажант през онова лято получи предложение за работа. Сливането така и не се състоя. Някой, несъмнено друг стажант гадняр, беше пуснал слуха, че Баник не си пада по момичета.

Той завърза въжето на двоен кръстовиден възел и минута-две се любува на сръчността си. Озърна се и видя, че най-близката яхта е на миля от тях и плава към открито море. Грабна въжето на своята лодка и я придърпа по-наблизо, после се гмурна във водата, за да измие евентуалните кървави пръски.

— Честито ви бляскаво бъдеще, господин Кронк.

Година по-късно той продаде лодката и апартамента си със скромна печалба. И двете сделки бяха сключени на името на Робърт Уест, един от трийсет и четиримата души с това име в щата.

Обожаваше тази игра с псевдонимите.

Джери беше прочела страшно много литература за серийните убийци и знаеше, че почти никой от тях не спира, докато не бъде заловен или не умре — убит от полицията или сам посегнал на живота си, — или пък не бъде принуден да се оттегли поради напреднала възраст или защото е попаднал в затвора. Движеха ги безмилостни и жестоки демони, неподатливи на екзорсизъм. Неутрализираха ги само смъртта или решетките, нищо друго. Малцината серийни убийци, опитали се да преборят садистичните си наклонности, успяваха само в затворническата килия.

Според нейната хронология на престъпленията имаше период от единайсет години, през които Баник не беше убивал. Беше удушил Айлийн Никълбъри близо до Уилмингтън през 1998 г., после беше изчакал до 2009-а, за да пипне журналиста Дани Кливланд сам в апартамента му в Литъл Рок. След това беше убивал още три пъти. Ускорил беше темпото, което не бе необичайно.

Джери си напомни, че въпросната хронология е безполезна, защото тя не знаеше колко общо са жертвите. Можеше ли да има неоткрити трупове? Някои убийци ги скриваха, а след години забравяха къде са заровени всички тела. Други, като Баник, искаха те да бъдат намерени, и то с улики. Като профайлър аматьор, Джери беше убедена, че Баник иска някой — полицията, пресата, семействата на жертвите — да разбере, че убийствата са свързани. Но защо? Вероятно причината беше извратеното му его, стремежът да докаже, че е по-умен от ченгетата. Той толкова се гордееше с методите си, че щеше да е жалко, ако не получеше признание — дори от непознати, дори отдалече. Най-вероятно си мечтаеше деянията му да се превърнат в легенда.