Джон Гришэм - Списъкът на съдията

В имейла си до Лейси Нейпиър пишеше лаконично:

Според свидетеля колата „много прилича“ на онази, която е видял. Което стеснява кръга до около пет хиляди сиви пикапа „Шевролет“ в щата. Късмет.

Продължиха да ровят и научиха, че Баник обича да кара пикапи. През последните петнайсет години беше купил и продал най-малко осем – различна марка, модел и цвят.

Защо му трябваха на един съдия толкова много пикапи?

В момента той караше форд експлорър от 2013 г., купен на лизинг от местен търговец.

В понеделник, 31 март, тринайсетия ден от срока за преценка на случая, Лейси и Дарън излетяха за Маями, където наеха кола и се отправиха на юг през Флорида Кийс към град Маратон с население от 9000 души. Преди две години пенсионираният адвокат Пери Кронк бил намерен мъртъв, пребит и удушен на рибарската си лодка, която се носела без посока в плитчините край резервата за чапли. Черепът му бил строшен, навсякъде имало кръв, причината за смъртта била удушаване с найлоново въже, пристегнато около врата му толкова силно, че разкъсало кожата. Нямаше свидетели, нито заподозрени, нито улики. Разследването все още се водеше активно, затова не се оповестяваха почти никакви подробности.

Частният детектив на Джери, Кени Лий, не успя да намери снимки от местопрестъплението в базата данни на ФБР.

Полицейският участък в Маратон беше територия на началник Търнбул, който бе дошъл от студения Мичиган уж за кратко, но бе останал завинаги. Наред с другите си задължения той поемаше и разследванията на убийствата.

Посрещна Лейси и Дарън сърдечно, но с подозрение и подобно на шериф Блек в Билокси веднага направи уточнението, че двамата не са ченгета.

— Не претендираме, че сме — увери го Лейси с мила усмивка. — Ние разследваме жалби срещу съдии, а тъй като в този щат те са хиляда, обикновено сме доста заети.

Всички се засмяха нервно. Така е то, нечестните съдии трябва да бъдат спипани.

— Защо се интересувате от убийството на Кронк? — попита Търнбул.

На Дарън отново му беше заръчано да мълчи. Шефката му щеше да говори, само тя. Двамата бяха репетирали версията си и смятаха, че звучи правдоподобно.

— Просто рутинна проверка — каза Лейси. — Работим по новопостъпила жалба срещу съдия от Маями и попаднахме на подозрение за незаконна дейност, свързана с покойния господин Кронк. Случайно да сте го познавали?

— Не. Живеел е в „Граси Кий“. Знаете ли къде е?

— Не.

— Това е скъп затворен комплекс до един залив северно от тук. Обитателите му не общуват много с външния свят. Цените там са непосилни за мен.

— Убийството е станало преди две години. Имате ли заподозрени?

Шефът на полицията се изсмя, като че ли идеята да има сносна следа по случая беше невъобразимо комична. Овладя се бързо и каза:

— Не съм сигурен, че трябва да отговоря на този дързък въпрос. Накъде биете?

— Вършим си работата, началник Търнбул.

— Колко поверителен е този разговор?

— Напълно. Нищо няма да спечелим, ако го огласим. Работим за щата Флорида и наше задължение е да разследваме обвинения за извършени престъпления. Също като вас.

Началникът се замисли над думите й. Напрегнатите му очи се стрелкаха от единия към другия. Накрая си пое дълбоко дъх, отпусна се и каза:

— Да, в началото на разследването имахме заподозрян, поне смятахме, че сме надушили следа. Винаги сме допускали, че убиецът е пристигнал с лодка. Заварил е Кронк сам — бил излязъл да лови червен горбил, любимото му занимание. В сандъчето с лед вече имало няколко риби. Жена му каза, че тръгнал в седем сутринта, настроен за приятен ден. Обиколихме всички кейове в радиус от осемдесет километра и проверихме данните за наетите лодки. — Началникът замълча, колкото да извади очила за четене от джоба на ризата си и да отвори някаква папка. Прегледа я набързо и намери точната цифра. — В онази сутрин били наети двайсет и седем лодки, все от рибари, разбира се. Убийството е станало на пети август, в разгара на сезона за улов на червен горбил, нали разбирате?

— Естествено. — Лейси за пръв път чуваше за тази риба.

— Проверихме всичките двайсет и седем имена. Отне ни известно време, но това ни е работата. Един се оказа осъден престъпник, лежал известно време в затвора за нападение над федерален агент. Гадно копеле. Въодушевихме се и му отделихме известно време, но накрая алибито му се потвърди.

Лейси се съмняваше, че Рос Баник е имал неблагоразумието да наеме лодка от близко място малко преди да убие Пери Кронк, след като го е преследвал повече от двайсет години, но се престори на силно заинтригувана. След като прекара петнайсет минути с началник Търнбул и разбра как действа, не остана доволна.