Джон Гришэм - Списъкът на съдията

Усмивката на Нейпиър се стопи и той погледна към шефа си.

— Да, струва ми се — промърмори, докато отваряше една дебела папка. Наплюнчи палеца си, разлисти документите и каза: — Има едно шофиране в нетрезво състояние преди няколко години.

— Имате ли данни дали е живял в Пенсакола през две хиляди и първа година?

Нейпиър се намръщи и продължи да обръща страниците. Накрая поклати глава.

Лейси поде много любезно:

— Знаем, че е живял там през две хилядната година и е работел като бояджия. Това може да ви помогне.

Нейпиър затвори папката и скалъпи още една усмивка.

— Приятелката му каза, че се е преместил тук преди няколко години, но тя се оказа неблагонадежден източник на информация. Меко казано.

— Семейството му е от Атланта, нали? — попита Лейси.

Беше въпрос, но тонът й не оставяше място за съмнение, че знае отговора.

— Откъде разбрахте?

— Намерихме некролога му, ако изобщо може да се нарече така.

— Почти не сме контактували с роднините му — каза Нейпиър. — Но много често говорим със семейство Дънуди.

Лейси отново се усмихна.

— Може ли да попитам дали имате заподозрян?

Нейпиър погледна смръщено шерифа, който реагира със същата гримаса. Преди той да отговори отрицателно, Лейси каза:

— Не ви питам за името на заподозрения, любопитна съм дали имате сериозни улики.

— Нямаме заподозрени — изломоти шериф Блек.

— А вие имате ли? — поинтересува се Нейпиър.

— Може би — отвърна Лейси, но без усмивка.

Двамата полицаи въздъхнаха шумно, сякаш внезапно от плещите им беше паднало тежко бреме. По-късно Дарън щеше да каже, че са се спогледали така, все едно им се иска да се нахвърлят върху нейния лаконичен отговор.

— Какво можете да ни кажете за местопрестъплението? — попита тя.

Нейпиър сви рамене, за да покаже, че въпросът го притеснява.

— Добре, какви са правилата? — намеси се Блек. — Вие не сте правоохранителна служба, дори не сте от този щат. Нашият разговор сега поверителен ли е? Ако обсъждаме подробности, те си остават в тази стая, нали?

— Разбира се. Ние не сме полицаи, но понякога се сблъскваме с криминални случаи, затова знаем какво означава поверителност. Нищо няма да спечелим, ако разгласим този разговор. Имате думата ми.

— Местопрестъплението не ни разкри нищо. Никакви отпечатъци, влакна, косми… Кръвта е на двете жертви. Никакви признаци на съпротива или борба. Върно е удушен, но освен това има сериозна рана на главата. Черепът на Дънуди е строшен.

— А въжето?

— Кое въже?

— На врата на Върно.

Нейпиър се канеше да отговори, когато Блек го спря.

— Чакай. Можете ли да опишете въжето? — попита той Лейси.

— Вероятно. Дълго около метър, с двойна оплетка, найлоново, двуцветно — или синьо-бяло, или зелено-бяло.

Тя замълча и видя как по лицата на двамата се изписа изумление. И продължи:

— Пристегнато в основата на черепа с двоен кръстовиден възел.

Двете ченгета бързо си възвърнаха самообладанието и безизразните изражения.

— Явно познавате нашия човек отнякъде — отбеляза Нейпиър.

— Вероятно. Може ли да погледнем снимките?

Лейси не подозираше в каква безизходица се намират ченгетата. Вече пет месеца всяка следа стигаше до задънена улица. Всяко обаждане на горещата линия беше довело само до загуба на още време. Всяка нова теория в крайна сметка бе опровергана. Убийството на Върно беше толкова старателно планирано, че трябваше да има мотив, но той им убягваше. Почти нищо не се знаеше за неговото незабележително минало. От друга страна, бяха убедени, че Дънуди просто се е оказал на неподходящото място. Знаеха всичко за него и нищо не подсказваше мотив.

Възможно ли беше Лейси и КСЕ да се окажат първият им пробив?

Половин час разглеждаха страховитите снимки от местопрестъплението. Шериф Блек уж трябваше да отиде на важни срещи другаде, но изведнъж те се оказаха отменени.

Когато Лейси и Дарън, все още смълчани, видяха достатъчно, те се приготвиха да си тръгват.

— Е, кога ще поговорим за вашия заподозрян? — попита шерифът.

Лейси се усмихна и отговори:

— Не сега. Тази среща е първата от няколко. Искаме да поддържаме с вас добри делови отношения, основани на доверие. Дайте ни малко време, нека да проведем разследването си и ще се върнем.

— Добре. Има още една улика, която може да се окаже полезна. Не е в досието, защото не сме я оповестили още. Но убиецът може да е допуснал грешка. Знаем, че е дошъл с кола.

— Полезна улика?! Това е изключително важно!