Джон Гришэм - Списъкът на съдията

— Може би. Видяхте снимките от двата мобилни телефона, които е взел от жертвите. Шофирал е около час и половина на север от тук до Нийли в Мисисипи. Пъхнал е телефоните в подплатен пощенски плик и го е адресирал до моята дъщеря тук, в Билокси. Пуснал е пакета в обикновена синя кутия за събиране на писма пред пощенската станция.

Нейпиър извади още една снимка — на плика с адреса.

— Проследихме мобилните телефони за броени часове — продължи шерифът — и ги открихме в пощенската кутия в Нийли. Те все още се намират в щатската криминалистична лаборатория, но засега не сме свалили нищо полезно от тях.

Той погледна към Нейпиър, който пое щафетата:

— Видели са го пред пощата. Било към седем вечерта в онзи петък, приблизително два часа след убийствата. Нямало хора и коли на улицата, в Нийли никога няма, но един човек, живеещ до пощата, забелязал пред нея да спира пикап, от който слязъл мъж. Приближил се до пощенската кутия и пуснал плика — единствения след пет следобед в петък. В Нийли и бездруго няма много поща. Човекът си помислил, че е странно някой да пуска писмо по това време. Бил на верандата си доста надалече и не могъл да види добре шофьора. Само, че пикапът бил сив „Шевролет“, от по-новите модели, с регистрационни номера от Мисисипи.

— И сте сигурни, че е бил убиецът? — попита Лейси. Беше доста непрофесионален въпрос.

— Не. Знаем само, че мъж е пуснал в кутията мобилните телефони. Вероятно е бил убиецът, но не сме сигурни.

— Ясно. Защо обаче ще пътува толкова дълго, за да се отърве от телефоните?

Нейпиър сви рамене и се усмихна.

— Можем само да гадаем — каза Блек. — Мисля, че се е позабавлявал с нас и най-вече с мен. Сигурно е знаел, че ще намерим мобилните до няколко часа и че всъщност няма да бъдат изпратени на дъщеря ми.

— Или пък е искал да го видят как кара колата си с регистрационни номера от Мисисипи, защото не е от Мисисипи — предположи Нейпиър. — Много е умен.

— Изключително.

— Не го прави за пръв път, нали? — попита шерифът.

— Според нас не.

— И не е от Мисисипи?

— Така смятаме.

Джери не беше подготвена за следващия етап от живота си. Повече от двайсет години я крепеше мечтата да намери убиеца на баща си и да му потърси сметка. Трудно разбра кой е, но го направи с решимост и упорство, които нерядко я изненадваха. Да го обвини обаче беше нещо съвсем различно. Изпитваше ужас да посочи с пръст Рос Баник не защото се опасяваше, че ще сбърка, а защото се боеше от самия него. И все пак го направи.

Беше подала жалбата си в официална агенция, учредена да разследва провинили се съдии, и сега всичко зависеше от Комисията по съдийска етика. Джери не беше сигурна какво да очаква от Лейси Столц и КСЕ, но случаят беше на нейното бюро. Ако нещата се развиеха по план, Лейси щеше да задвижи залавянето и съдебното преследване на един човек, който не излизаше от главата на Джери.

През дните след последната си среща с Лейси тя установи, че не е в състояние да подготвя лекциите си, нито да прави проучването за книгата си, нито да се среща с малкото приятели, които имаше. Посети психотерапевта си два пъти и се оплака, че се чувства депресирана, самотна, незначителна. Пребори се с изкушението да се върне онлайн и да се разтърси из старите престъпления. Постоянно поглеждаше телефона си в очакване на обаждане от Лейси и едва овладяваше импулса си да й изпраща имейли през час.

На десетия ден Лейси й се обади и двете поговориха няколко минути. Нямала новини. С екипа й още проучвали материалите, планирали как да действат и тъй нататък. Джери рязко прекъсна разговора и излезе на разходка.

Оставаха трийсет и пет дни, а явно нищо не се случваше. Поне в Комисията по съдебна етика.

Според регистъра на данъчната служба на окръг Навес през май 2012 г. Рос Баник беше купил на старо светлосив пикап „Шевролет“, произведен през 2009-а. Карал го беше известно време и го беше продал миналия ноември, един месец след убийствата на Върно и Дънуди. Купувачът беше търговец на автомобили втора ръка, който го беше препродал на някой си Робърт Трейгър, сегашния му собственик. Дарън замина за Пенсакола и намери господин Трейгър, който му обясни, че вече не притежава пикапа. В новогодишната нощ пиян шофьор не спрял на знак „Стоп“, блъснал се в него и премазал дясната страна на пикапа. Той уредил въпроса със застрахователната компания „Стейт Фарм“, продал го за скрап и благодарил на съдбата, че е жив. Докато двамата пиеха студен чай на предната веранда, госпожа Трейгър намери снимка на мъжа си и на внука им, които с въдици в ръце позираха до сивия пикап. Дарън я засне със смартфона си и я изпрати на инспектор Нейпиър в Билокси, който отпътува за Нийли и я показа на единствения очевидец.