Джон Гришэм - Списъкът на съдията

— Стига с тези приказки.

— Всички ще ни надживееш — обади се Дарън.

— Да се обзаложим ли? — попита Садел.

— А как ще си взема парите, ако спечеля облога?

— Прав си.

Лейси затвори папката и огледа екипа си.

— Така, да видим докъде сме стигнали. Знаем, че Баник е познавал две от жертвите си според твърдението в жалбата на Бети. Както ви казах, тя ми даде документацията си — засега неофициално — за убийствата на още петима души, имали нещастието да разгневят съдия Баник в даден момент.

— Защо не се обърнем към щатската полиция? — попита Садел.

— Защото те отдавна разследват случая. Заели са се още след убийството на Кронк. Видяхме досието — стотици страници.

— Хиляди — поправи я Дарън.

— Добре, хиляди. Разговаряли са с десетки хора в Маратон и околностите, които са познавали Кронк. Нищо. Разговаряли са и с негови бивши партньори от правната кантора в Маями. Нищо. И с бивши клиенти. Пак нищо. Със семейството му. Нищо. Подробно разровили миналото и настоящето на жертвата, но отново ударили на камък. Никаква сносна следа никъде. Свършили са си работата, но няма резултат, затова досието си стои — поредният неразрешен случай в очакване на чудото.

— В сряда пак летя за Маями, за да се срещна с щатските следователи. Няколко пъти говорих с тях по телефона и ми се стори, че са склонни да ни съдействат. Най-вероятно ще видя същото досие, което видяхме в Маратон, но дано да греша. Може да им е известно нещо, което Търнбул не знае.

Садел изхриптя и каза:

— А защо да не им кажем за Баник? Ако знаем името на убиеца или поне имаме подписана жалба с обвинение срещу него, защо да не предадем тази информация на полицията? — Тя изопна рамене и се подготви да вдиша още кислород. Апаратът изсвистя малко по-силно от напъна й. — Искам да кажа, че сега действаме на празни обороти. Наистина не можем да направим много. Истинските ченгета имат огромни бюджети, милиарди долари, разполагат с кучета, хеликоптери и сателити и пак не успяват да разкрият много престъпления. Е, ние как да се справим? Аз предлагам да прехвърлим случая на щатската полиция, те да го погнат.

— Натам са тръгнали нещата — промърмори Дарън.

— Може би, но аз обещах на Бети да не намесваме полицията без нейното одобрение — каза Лейси.

— От къде на къде? — възрази Садел. — След подаването на жалбата случаят е в нашата юрисдикция. Жалбоподателят няма право да диктува как да действаме. Знаеш го.

— Знам го, но все пак благодаря за лекцията.

— Моля.

— Тя ни използва, Лейси — каза Дарън. — Точно както си говорихме миналата седмица. Бети иска да се скрие зад нас и да намеси полицията. Каква ще е следващата ни стъпка?

— Ще видим. Ти замини за Маями, срещни се с щатските ченгета и ни докладвай следващия понеделник.

Същия следобед Лейси си тръгна от работа по-рано и прекоси града на път за комплекс от двуетажни офис сгради. Помещенията, собственост на Р. Бюфорд Фър, бяха тихи, луксозни, добре обзаведени и издаваха, че собственикът е преуспял адвокат. Във фоайето нямаше чакащи клиенти. Красив млад стажант вдигаше телефона. Точно в 16 ч. той придружи Лейси до просторната заседателна зала — щаба, откъдето Бюфорд се сражаваше с целия свят. Той я прегърна сърдечно, все едно са приятели от години, и я поведе към канапе, което сигурно струваше повече от колата й.

Фър беше един от най-известните адвокати във Флорида и можеше да се похвали с много присъди. Което и правеше с поставени в рамка вестникарски статии и снимки по стените. Всички адвокати го познаваха и Лейси наистина нямаше по-добър избор, когато реши да заведе дело за предумишлената катастрофа, при която загина бившият й колега Хюго Хач, а тя получи тежки наранявания.

Вдовицата на Хюго, Върна Хач, първа нае Фър, който заведе дело за престъпно причиняване на смърт за 10 милиона долара. Седмица по-късно Фър заведе дело и от името на Лейси. Само че процедурата беше осуетена от необичайна спънка — изобилие от пари. Престъпната организация, която беше отмъкнала милиони от индианското казино, беше скрила плячката си по цял свят. Федералните продължаваха да намират пари и фактът, че те са толкова много, привличаше невероятно много засегнати страни. И техните адвокати. Щатът и федералният съд бяха затрупани с искове.

Най-сериозната пречка пред разрешаването на случая се оказа огромно и много сложно федерално дело, включващо и противоречивите искове на индианците, собственици на казиното. Докато тази бъркотия не бъдеше преодоляна, никой не знаеше колко пари ще останат за другите ищци, сред които бяха Лейси и Върна Хач.