Джон Гришэм - Списъкът на съдията

Появата на интернет разкри пред него безброй възможности.

Баник свали сакото и вратовръзката си и ги метна върху коженото канапе, на което често нощуваше. Имаше дрехи в гардероба в дъното, а малкият хладилник беше пълен с безалкохолни напитки и плодови сокове. Имаше и кафене на стотина метра, близо до киното, където той често се хранеше сам, когато работеше до късно. Приближи се до дебелата метална врата, набра кода, изчака оловните резета да се плъзнат, после отвори и влезе още по-навътре в своя таен свят. Трезора, както гордо го наричаше в мислите си, беше помещение от двайсет квадратни метра, звукоизолирано, хидроизолирано, огнеупорно — предпазено от всичко. Никой не го беше виждал и нямаше да го види. В средата имаше бюро с два трийсетинчови монитора. Едната стена беше заета от екрани, на които се виждаха домът му, кабинетът в съда и сградата, в която се намираше сега. На другата стена беше поставен шейсетинчов плазмен телевизор. Другите две стени бяха голи — никакви гъделичкащи самолюбието награди, дипломи, грамоти. Тези глупости бяха по стените, които околните виждаха. Всъщност в тайния му офис нямаше нищо, което да издава, че е негова собственост. Името Рос Баник не можеше да бъде открито никъде.

Ако умреше внезапно на следващия ден, неговите компютри и телефони щяха да изтрият цялата информация от паметта си четиресет и осем часа по-късно.

Той седна на бюрото, включи компютъра и изчака екранът да светне. Извади двете писма от куфарчето си и ги остави отпред. Едното беше в плик с пощенско клеймо от Пенсакола и го осведомяваше за разследването на Комисията по съдийска етика. Другото съдържаше глупаво стихотворение и клеймото беше от Монтгомъри. И двете бяха изпратени от един и същ човек почти по едно и също време.

Той активира випиена, за да преминава през всякакви защити, и влезе с пароли в тъмната мрежа, където неизменно го очакваше Рейф. Като служител на щата, Баник отдавна беше проникнал в мрежите на правителството на Флорида. С помощта на поръчковия спайуер „Маготс“ беше създал свой собствен детектив, издирващ данни — трол, който кръсти Рейф и който обикаляше напълно анонимен из системите и облака. Тъй като Рейф не беше престъпник, не крадеше и не задържаше данни с цел откуп, а по-скоро душеше за езотерична информация, шансовете да бъде открит бяха почти нулеви.

Рейф можеше например да наблюдава вътрешните съобщения, които си разменяха седемте членове на Върховния съд на Флорида и техните секретари, затова Баник знаеше точно какво ще е решението по обжалването на някое от неговите дела. И понеже не можеше да направи нищо повече по делото, информацията на практика му беше безполезна, но несъмнено беше интересно да знае накъде духа вятърът.

Рейф виждаше и деликатна кореспонденция между главния прокурор и губернатора. Четеше коментарите на прокурорите по адрес на съдиите. Можеше да се разтърси надълбоко из досиетата на щатската полиция и да провери доколко са напреднали, ако изобщо бяха напреднали.

И най-важното в момента: Рейф можеше да наблюдава дейността на Комисията по съдийска етика. Баник я проверяваше за втори пореден ден и не откриваше нищо, свързано с неговото име. А това беше объркващо и притеснително.

По дяволите, в този момент всичко беше притеснително.

Той глътна още един ибупрофен и се замисли дали да не изпие една водка. Само че не беше голям пияч, а и смяташе да потренира във фитнеса. След два часа вдигане на тежести щеше да победи стреса.

Забавно му беше да чете жалбите, които КСЕ разследваше в момента. Обожаваше обвиненията към свои колеги съдии, няколко от които познаваше добре и двама-трима, които презираше. И дума не можеше да става обаче да се забавлява дълго.

Баник изпитваше задоволство от злодеянията си. Другите жалби до КСЕ бяха дреболии в сравнение с неговите престъпления. Само че още някой знаеше историята му. Но ако беше подадена жалба срещу него, защо я държаха в тайна?

Тази мисъл усили световъртежа му и той отново посегна към хапчетата.

Човекът, изпратил писмото и стихотворението, знаеше истината. Той споменаваше Кронк, Върно и Дънуди и намекваше за други. За колко още знаеше? Ако беше подал жалбата до КСЕ, значи го беше направил със споразумение, че няма да има официална следа поне през четиресет и петдневния срок за преценка на обвиненията.

Баник отиде в малката баня, остана дълго под горещия душ и облече спортен екип. Когато се върна на бюрото си, изпрати Рейф в поверителните досиета на щатската полиция — толкова секретни и толкова солидно защитени, че тролът обикаляше около тях на пръсти вече близо три години. Намери досието на Пери Кронк от град Маратон и се изуми от факта, че главният щатски следовател Гримзли съвсем скоро е вписал нещо. Текстът гласеше: