Джон Гришэм - Списъкът на съдията

Случаят вече беше поверен на Лейси, тя щеше рано или късно да се обърне към щатската полиция, може би дори към ФБР. А Баник така и нямаше да разбере кой го е разкрил.

Късно през нощта Джери четеше роман, пиеше втората си чаша вино и се бореше с изкушението да влезе в интернет и да продължи да рови. Телефонът й даде сигнал, че е получила имейл на един от защитените си адреси. Беше от Кени Лий — питаше дали е будна. Внезапно тя се почувства отегчена от детективската работа, искаше й се просто да я оставят на мира, но той беше стар приятел, с когото никога нямаше да се срещне.

В отговор му написа:

Здрасти. Как са нещата?

Направо мечта. Имам ново удушаване с въже в Мисури отпреди четири месеца, изглежда сходно.

Както винаги Джери се смръщи при новината за поредното убийство и както винаги веднага реши, че то е дело на Баник. Само че й беше дошло до гуша и не искаше да харчи повече пари и да хаби повече сили.

Колко сходно?

Още не съм получил снимки, нито описание на въжето. Но няма заподозрени и никакви улики от местопрестъплението.

Тя си напомни, че 300 души годишно биват удушени и че около 60 процента от тези случаи в крайна сметка биват разплетени. Следователно оставаха 120 неразкрити — твърде много, за да ги приписва на един човек.

Нека да премисля и утре ще реша.

С други думи, не пускай брояча за твоите 200 долара на час. Кени Лий я беше отвел до четири жертви на Баник и тя му беше платила достатъчно пари.

Сладки сънища.

Там още ли вали сняг?

Тя му изпращаше хонорарите в брой до пощенска кутия в Камдън, Мейн. Допускаше, че той живее някъде наблизо.

И в момента. Колко са убийствата му досега?

Осем. Седем с въже и Дънуди.

Време е за помощ. Трябва да спрем този тип. Познавам хора.

И аз. Задвижих нещата.

Браво!

Спец екипът се събра в заседателната зала късно в понеделник сутринта да сравни бележките си. Бяха изтекли двайсет дни от периода, през който трябваше да преценят дали жалбата е основателна, а не можеха да се похвалят с почти нищо. Лейси разказа на Садел как е преминало пътуването им до Маратон, но горката жена дремеше или беше почти дрогирана от болкоуспокоителните.

Дарън обаче имаше интересни новини. Отпивайки от скъпото си кафе, той каза:

— Поговорих с някой си Лари Тоскано, партньор в адвокатската кантора „Пейн и Стайнхолц“ в Маями, наследила след много години „Пейн и Грубър“, кантората, в която Баник стажувал през лятото на осемдесет и девета година. Отначало Тоскано твърдо не искаше да се замесва, но омекна, като му обясних, че имаме право да призоваваме свидетели и че при нужда ще нахлуем в офиса им и ще започнем да изземваме досиета, което, разбира се, е абсурдно при нашия недостиг на хора. Бързо намери документите и потвърди, че Баник наистина е стажувал там през лятото преди последната си година в университета. Каза ми, че досието му е чисто и че се е справил добре, получил е високи оценки от наставниците си, но не са му предложили да го назначат. Притиснах го за още подробности и се наложи отново да разтвори досието. Оказа се, че през онова лято имало двайсет и седем стажанти от различни университети и всички освен Баник получили предложение за работа. Двайсет и един от тях приели. Попитах защо Баник е бил отхвърлен, след като са били доволни от него, но Тоскано нямаше представа, разбира се. По онова време Пери Кронк бил един от двамата управляващи съдружници и отговарял за лятната стажантска програма. Тоскано каза, че в досието има копие от писмото на Кронк до Баник, с което той му съобщавал, че няма да му предложи работа. Изпрати ми копие на цялото досие, след като отново споменах за призовка. Не съдържа много, но доказва неща, които вече знаем — че пътищата им са се пресекли през осемдесет и девета година.

Садел вдиша кислород и изсумтя:

— Я ми повторете: тази Бети Роу как точно е научила за връзката между двамата?

— В жалбата си пише, че е намерила бивш партньор в онази кантора, човек на възрастта на Баник, който бил сред стажантите през осемдесет и девета година — обясни Лейси. — Затова познавал Баник добре, а може и още да си контактуват, но това не го знаем. Твърди, че той много искал да го назначат и приел тежко решението на Кронк.

— И го е добавил към списъка си — отбеляза Садел. — Записва ти името сега, а ти вижда сметката години по-късно.

— Нещо такова. Понякога след повече от двайсет години.

— Моля се на Бог да не го разстроя с нещо. Ама аз и бездруго съм с единия крак в гроба.