Джон Гришэм - Списъкът на съдията

— Къде си, Върно? — Стъпки, пауза, после: — Лани, добре ли си?

Човекът направи три крачки в дневната и после оловната топка строши черепа му. Той се строполи тежко, почти върху Върно, твърде зашеметен и сериозно ранен, за да погледне назад. Бътлър го заудря отново и отново, всеки следващ удар раздробяваше черепа му още повече и в стаята се разлетяха кървави пръски.

Бътлър не носеше две въжета, освен това Дънуди не заслужаваше да бъде удушен. Въжето беше само за специални хора. Строителният предприемач простена и започна да се гърчи, докато органите му отказваха един по един заради смъртоносните рани. Той извърна глава и погледна екзекутора си с изцъклени невиждащи очи. Помъчи се да изломоти нещо, но само изхъхри. Накрая спря да мърда. Бътлър чакаше търпеливо. Когато жертвата престана да диша, той извади мобилния си телефон и добави нова снимка към своята разрастваща се колекция.

Изведнъж му се стори, че е тук вече цял час. Отново огледа улицата, излезе през предната врата, заключи след себе си — вече и трите врати бяха заключени, което щеше да ги забави няколко минути — и се качи в пикапа си. Нахлупи ниско шапката с козирка и си сложи тъмните очила, макар да беше облачно. Даде на заден и потегли бавно, все едно е поредният инспектор в края на натоварена седмица.

Паркира в търговски център, но далече от магазините и техните камери. Свали латексовите си ръкавици и калцуните и ги пъхна в една торба. Остави двата откраднати телефона върху седалката, откъдето можеше да ги чува и да ги вижда. Докосна дисплея на единия и на него се появи името Майк Дънуди. Докосна другия и видя името Нани Върно. Не възнамеряваше да го спипат с телефоните, щеше да побърза да се отърве от тях. Дълго седя и се опитва да си събере мислите.

На Върно отдавна му се пишеше. Името му беше в списъка от доста време, докато той обикаляше от град на град от жена на жена, живеейки от заплата до заплата. Ако не беше такъв жалък негодник, съществуването му може би щеше да има някаква стойност и ранната му кончина да бъде избегната. Беше подписал смъртната си присъда преди години, когато отправи физическа заплаха към човека, който се представяше като Бътлър.

А Дънуди просто се бе появил в неподходящ момент. Той не познаваше Бътлър и със сигурност не заслужаваше насилствена смърт. Косвена жертва, както казват военните, но на Бътлър това не му харесваше. Той не убиваше невинни хора. Строителният предприемач сигурно беше свестен човек със семейство и собствена фирма, може би дори ходеше на църква и играеше с внуците си.

Телефонът на Дънуди примигна и избръмча тихо в 19:02 ч. Обаждаше се някоя си Марша. Тя не остави съобщение на гласовата му поща. Изчака шест минути и звънна отново.

Бътлър допусна, че е жена му. Много тъжно, но той просто не беше способен на съчувствие и разкаяние.

Косвена жертва. За пръв път му се случваше, но се гордееше с начина, по който се беше справил.

Майк Дънуди беше престанал да пие още преди години, а петъчните му вечери по баровете вече бяха в историята. Марша не се тревожеше, че той може отново да се пропие, макар все още да пазеше жив спомен за времето, когато Майк обикаляше заведенията с приятелите си, които почти до един работеха в строителството. Беше го помолила за нещо съвсем конкретно, когато му се обади за последен път следобед: да се отбие в магазина за хранителни стоки и да купи спагети и пресен чесън. Дъщеря им щеше да дойде на вечеря и Марша се канеше да приготви паста. Майк трябваше да се прибере към шест, след като оставеше няколко чека в жилищния комплекс.

Десетина негови екипа строяха осем къщи, затова ежедневието му минаваше на телефона, тъй че, ако не отговореше, явно приказваше с някого. Но пропуснеше ли обаждане от жена си, след това незабавно й звънеше.

В 19:31 ч. Марша набра мобилния му телефон за трети път. Бътлър погледна дисплея и почти му дожаля за нея, но само за секунда.

Марша звънна на сина им и го помоли да се отбие на обекта и да потърси баща си.

Никой не се обади на Върно.

Бътлър пътуваше на север по второстепенни шосета — отдалечаваше се от крайбрежието. Жертвите трябва да бяха открити вече и полицията вероятно бе установила, че телефоните им са изчезнали. Време беше да се отърве от тях. Той мина през Нийли с население от 400 души. И преди беше идвал тук на разузнаване. В петък вечер беше отворено едно-единствено кафене в края на градчето. Пощата беше в другия край, а пред нея стърчеше синя пощенска кутия. Бътлър паркира пред малката сграда, запъти се към вратата, отвори я, влезе в тясното фоайе и видя стена от малки пощенски кутии под наем. Не забеляза камери нито отвън, нито вътре, затова излезе и небрежно пусна в старомодната синя кутия средно голям подплатен плик.