Жозе Душ Сантуш - Ключът на Соломон

Освен това отложеният експеримент с двата процепа накланя везните в същата посока, както се случва и с теоремите на Бел и експериментите на Аспе. Джон Бел установил, че мигновеното взаимодействие между две частици, независимо от разстоянието между тях, доказано от Аспе, налага отричането на понятието за локална реалност, като "реалност" означава съществуването на един свят, независимо от наблюдението, а "локална" — причинно-следствените връзки, които се подчиняват на закона за скоростта на светлината. Бел отбелязал, че поне едно от тези понятия не е вярно. Ако искаме да вярваме, че светът съществува, независимо от акта на наблюдение, трябва да се откажем от ограниченията на скоростта на светлината; ако не можем да отречем тези ограничения, трябва да приемем, че светът съществува само ако бъде наблюдаван. Една от двете тези, а вероятно и двете, със сигурност е грешна. Поради философски съображения Бел предпочел това да бъде втората, но Копенхагенската интерпретация категорично установява като грешно първото твърдение — че реалността съществува, независимо от наблюдението. С други думи, също като електрона Луната не съществува, когато не я наблюдаваме. Струва ми се, че единственият начин това смущаващо твърдение да бъде заобиколено и да се постанови, че светът съществува, независимо дали ние го наблюдаваме, е като приемем хипотезата, предложена в този роман: Вселената е съзнателна и постоянно се самонаблюдава, и именно това наблюдение създава Луната и реалността такива, каквито ги познаваме.

А как да съгласуваме всичко това с човешкото съзнание?

Много физици начело с Бор и Шрьодингер смятат, че животът и човешкият мозък проявяват поведения, които са неприемливи за класическата теория. "Очевидно съществува само една възможност и тя е обединението на всички умовете в общо съзнание." Физикът Хенри Стап дори предположил, че квантовата механика участва във формирането на съзнанието. "Един от елементите на мозъчната динамика, в която атомните процеси изпълняват ключова роля, е отделянето на невротрансмитери при синаптично свързване — пише Стап, отбелязвайки, че вероятността това да се случи с 50 %. — Всяка една възможност е представена във вълновата функция от квантовата механика" . Тази идея била развита от Пенроуз, за да докаже, че съзнанието е зависимо от флуктуациите в пространство — времето, свързани с квантовата гравитация. Сър Роджър Пенроуз отбелязва още, че съзнанието се състои от квантови състояния в суперпозиция и че възможните квантови ефекти се произвеждат в синапсите — явление, към което неврофизиологът Джон Екълс също привлича вниманието. Тази област все още е непозната и спорна, но започва да се изследва.

Романът всъщност разказва за реалността, Вселената и съзнанието. С тази книга смущаващите физични открития от 1900 година насам за дълбоката същност на реалността излизат извън сравнително тесните граници на науката и хората, които се интересуват от въпроса и разпалено го обсъждат, и стигат до широката публика. Това, разбира се, е и художествена литература, но в крайна сметка, както отбелязахме тук, нима самата действителност не е също един вид художествена измислица?

За създаването на тази книга се консултирах с редица трудове, които смятам за уместно да спомена, защото освен художествената измислица, сътворена в ума ми в суперпозиция, всъщност не съм си съчинил нищо. За да опиша феномена на съзнанието, ми помогнаха книгите: Mind, Language and Society — Philosophy in the Real World от Джон Сърл; O Sentimento de Si — O Corpo, a Emocao e a Neurobiologia da Consctencia от Антонио Дамазио; Consciousness Explained от Даниъл К. Денет; A Alma Esta no Cerebro — Uma Radiografia da Maquina de Pensar от Едуардо Понсет; Consciousness от Сюзън Блекмор; Mind, Matter and Quantum Mechanics от Хенри П. Стап; Shadows of the Mind — A Search for the Missing Science of Consciousness от сър Роджър Пенроуз и Eyewitness Testimony от Елизабет Лофтус, и статиите: Evolution of consciousness от Джон Екълс; Can conscious experience affect brain activity? Unconscious cerebral initiative and the role of conscious will in voluntary action и Do we have free will? от Бенджамин Либет; Time of conscious intention to act in relation to onset of cerebral activity (readiness potential) — The unconscious initiation of a freely voluntary act от Бенджамин Либет, Къртис Глийзън, Елууд Райт и Денис Пърл; Biological foundations of accuracy and inaccuracy in memory от Лари Скуайър и Perceiving the world от Дейвид Креч и Ричард Кръчфийлд.

Започнах проучванията си по квантова физика от класическите трудове на създателите на квантовата теория като Ideas and Opinions от Алберт Айнщайн; The Evolution of Physics — From Early Concepts to Relativity and Quanta от Алберт Айнщайн и Леополд Инфелд; Physique atomique et connaissance humaine от Нилс Бор; My View of the World и Mind and Matter от Ервин Шрьодингер; Determinismo ou Indeterminismo и Where Is Science Going? от Макс Планк; The Physical Principles of the Quantum Theory, Physics and Beyond, Physics and Philosophy — The Revolution in Modern Science и La Nature dans la physique contemporaine от Вернер Хайзенберг; Wholeness and the Implicate Order от Дейвид Бом и Speakable and Unspeakable in Quantum Mechanics от Джон Бел. Разгледах и биографии като Subtil E o Senhor — Vida e Pens amen to de Albert Einstein от Абрахам Пайс; Einstein — Life от Денис Браян; Beyond Uncertainty — Heisenberg, Quantum Physics, and the Bomb от Дейвид Касиди и Erwin Schrodinger and the Quantum Revolution от Джон Грибин.