Жозе Душ Сантуш - Ключът на Соломон

Големият проблем е, че Копенхагенската интерпретация , която впрочем е много повече от обикновена интерпретация, никога не е допускала грешно предположение, колкото и невероятно да е то, какъвто е случаят със сплетените състояния на частиците, произтичащи от парадокса АПР. Ето защо никой физик не се осмелява да я отрече.

И в това се състои иронията — учените се съмняват в описанието на реалността, установено от Копенхагенската интерпретация , но силно вярват в нейната механика. В интерес на истината имало моменти, когато самите създатели на Копенхагенската интерпретация се съмнявали във философските последствия, породени от теорията им — толкова смущаващи били те. Затова е нормално да срещнем двусмислици или дори противоречия в техните текстове. В един момент Хайзенберг допуснал една феноменологична възможност с твърденията: "Това, което наблюдаваме, не е самата природа, а природата, разкрита от нашия метод за задаване на въпроси към нея" и "Взаимодействието между наблюдател и обект поражда огромни и неконтролируеми промени, които видоизменят системата при акт на наблюдение" — нещо, за което днес знаем, че е неправилно тълкуване на квантовите странности, а в следващия момент признал, че става дума за чисто онтологичен проблем с думите "атомите или елементарните частици не са реални" и "маршрутът (на една частица) съществува само когато я наблюдаваме (частицата)". Самият Бор също винаги много внимавал какво казва. "Схващането, че физиката има за цел да открие същността на природата, е грешно — заявил той в своето феноменологично обяснение. — Физиката се отнася към онова, което можем да кажем за природата".

Айнщайн обаче отишъл по-далеч в тази предпазлива игра на думи, като описал философските последствия от квантовата теория кратко и ясно, препращайки проблема право към онтологията: "Обикновено следствие от квантовата механика е фактът, че когато познаваме движението на една частица, позицията и не притежава физическа реалност ", пише той заедно с Борис Подолски и Натан Розен при извеждането на парадокса АПР и заключава: "Никое разумно определение на реалността не може да позволи подобно нещо". Въпреки че понятието за частичното създаване на реалност от наблюдението вече било прикрито включено в неговия принцип на допълнителността, Бор бил принуден ясно да го признае чрез парадокса АПР. "Светлинните кванти не могат да се считат за частици, чиято траектория можем да определим", признал той.

Един от последователите на Бор — Джон Уилър, бил сред най-откритите квантови физици и именно той е авторът на прочутата фраза: "Нищо не е реално, преди да бъде наблюдавано". Уилър никога не се крил зад игри на думи. "Прекрасно знаем, че фотонът не съществува, преди да бъде излъчен и след като бъде измерен", пише той по повод на експеримента с двата процепа. Така признавал, че в един момент твърдо вярвал, че реалността не съществува без наблюдението, защото това показват експериментите, но друг път заявявал, че тази идея му се струва прекалено откачена, за да повярва. Самият Хайзенберг смаяно споделя: "Повтарях си един и същи въпрос: нима природата е толкова абсурдна, колкото изглежда от тези атомни експерименти?". Така или иначе, колкото и невероятно да звучи, Копенхагенската интерпретация , чието последно философско следствие е, че наблюдението създава частично реалността, продължава да бъде най-ефикасният и силен инструмент за проумяването на квантовата вселена.

Щом наблюдението ни препраща към съзнанието, самата идея, че съзнанието е в основата на реалността, вече си проправя път. Открити са сходства между начина, по който функционира човешкият мозък, и квантовата механика. Все повече физици се питат дали между двете няма някаква дълбока връзка. Уилър заявил, че Вселената съществува само защото е съзнателно наблюдавана — идея, която била доказана чрез провеждането на отложения експеримент с двата процепа в университетите в Мериленд и Мюнхен независимо един от друг. "Физиката осигурява наблюдателя, наблюдателят събира информация, информацията създава физиката", пише Уилър.

И какво? Съществува ли Луната, когато не я наблюдаваме? Въпросът бил повдигнат от Айнщайн, докато разговарял със своя биограф. "Спомням си как веднъж, докато се разхождахме, Айнщайн внезапно спря, обърна се към мен и ме попита дали вярвам, че Луната съществува само тогава, когато я погледнем", пише Абрахам Пайс. Предвид Копенхагенската интерпретация и експеримента с двата процепа, отговорът на въпроса, зададен от създателя на теориите на относителността, може да бъде единствено "не съществува". И самият Айнщайн добре разбирал това. Луната се състои от атоми и елементарни частици, а щом "атомите и елементарните частици не са реални" (Хайзенберг), "един фотон не съществува, преди да бъде излъчен и след като бъде измерен" (Уилър), а вълновото поле на материята е "призрачно поле" (Айнщайн), следователно всичко това важи и за големите тела като Луната например.