Пол Сюлицер - Fortune

— Чували ли сте някога за мафията?

— Два пъти съм гледал „Кръстника“.

— Забавно — процежда през зъби Ванденберг. — Много забавно.

И ми отперва ледена усмивка. Видно е, че искрено ме съжалява. Известно ли ми е, че мафията винаги е хранила и продължава да храни огромен интерес към игрите, било то във Вегас, в Атлантик Сити, в Сан Хуан в Пуерто Рико, на Бахамските острови и в куп латиноамерикански страни? Наясно ли съм, че в тези среди е дяволски трудно да направя дори крачка, без да се сблъскам с някоя фамилия?

— През 50-те години във Вегас — продължава Ванденберг, всичко, или почти всичко беше в ръцете на гангстерите. Нещата претърпяха известна промяна след разплитането на някои афери. Например, на аферата „Сребърната пантофка“, когато се разкриха злоупотреби в индустриални мащаби, позволяващи прането на колосални суми, спечелени от наркотрафик. В Невада въведоха ред в този хаос чрез комисията за хазартните игри. Щатът се възползва от правото си да отнема или да предоставя лицензи и привлече други инвеститори, които изместиха повечето от фамилиите. Това бяха петролни и филмови компании, хотелски вериги или милиардери от типа на Хауърд Хюс, които се чудят в какво да вложат парите си. Във всички случаи чудовища, поне от финансова гледна точка.

Подтекстът е повече от ясен — какво ще правя аз с моите нещастни осемдесет милиона долара между тези гиганти, от една страна, и големите бандити, от друга? Ще ме смажат толкова бързо, че и мокро петно няма да остане от мен.

— А другаде, освен във Вегас?

Филип Ванденберг ме поглежда със съжаление.

— Откажете се от тази идея. Вярно, наскоро позволиха хазартните игри в Атлантик Сити, но всичко навежда на мисълта, че положението няма да се различава от това във Вегас през петдесетте години. Не е изключено да бъде и много по-лошо, тъй като нюйоркският престъпен свят е несравнимо по-добре организиран от този в Невада, а и географски е разположен много по-близо. Откажете се, жив няма да се отървете. И не говоря само за пари.

Заровете са хвърлени точно в този момент и точно след това последно изречение. Приемам го като отправено ми предизвикателство, още повече че излиза от устата на Ванденберг. Сара е била права — през последните месеци съм се отпуснал, отдал съм се на лениво блаженство, станал съм напълно бездеен. Но ето че някъде в мен нещо се размърдва. По дяволите, та аз съм само на двайсет и шест години! В пенсия ли се каня да излизам, или що? Не подценявам предупреждението на Ванденберг. Ако съм дошъл първо при него, предпочитайки го пред Лупино, Розен и дори Лаватер, то в никакъв случай не е от симпатия, каквато изобщо не изпитвам към него. Но се научих да взимам под внимание заключенията на заместващия мозъка му компютър. Знам, че е напълно прав. Или по-скоро, че е почти напълно прав. Но знам също, че спечелих парите си, доверявайки се много повече на инстинкта си, отколкото на всички дадени ми досега съвети. Усмихвам се на Ванденберг.

— Да приемем, че няма да взема под внимание предупреждението ви.

Той свива рамене.

— В Щатите ли възнамерявате да осъществите операцията?

Идиотски въпрос. Не се виждам да направя дори опит да закупя Ангиенското казино, да не говорим за това в Монте Карло! Причини колкото щеш. Като се започне от размаха

Ванденберг, Човекът-Компютър, превключва на втора:

— В такъв случай ще трябва да отговаряте на три задължителни условия.

И навирва палец.

— Първо: решите ли да предприемете мащабна операция, ще са ви необходими неколкостотин милиона долара. Да речем, петстотин. Това предполага двайсет процента собствени фондове, лично участие. Сиреч, сто милиона. А вие ги нямате. Ще са ви необходими съдружници, които да представят всички необходими гаранции. И във всяко едно отношение. Все още сте далеч от този момент. Една петролна компания или друг гигант от този тип ще отхвърли предложението ви, защото няма да има нужда от вас. Колкото до класическите финансисти, те ще откажат да инвестират в сделка с хазартни игри. А всеки друг кандидат ще бъде подозрителен.

Идва ред на показалеца — Второ: разрешителното. Вие не сте американски гражданин и нито една комисия по хазартните игри няма да ви го издаде. Тези разрешителни са поименни, лични, издават се на конкретно физическо лице и никога на дружества. Тъй че ще ви се наложи да наемете някой американски гражданин, който никога не е имал проблеми със закона, знае всичко за хазартните игри и е наясно как се управлява казино, не поддържа съмнителни контакти, отличава се с добросъвестност и почтеност, с други думи, човек, на когото имате доверие — доколкото изобщо сте способен да се доверите някому, — и не на последно място човек, който да бъде свободен и да е съгласен да работи за вас.