Пол Сюлицер: Fortune

— Утре.

Договаряме се да тръгнем с кола в един часа следобед на следващия ден. Джо Лупино ме запознава набързо с „изгодната сделка“: хотел с около четиристотин стаи, строен в началото на века, доста разнебитен, но с огромни салони, разположен на морския бряг в самия център на града, с излаз на алеите за разходка и със собствен пристан. Плюс пет акра терен, или около два хектара. Що се отнася до оборудването, всичко трябва да се започне от нулата. Съществува и една допълнителна трудност — сградата е обявена за landmark, тоест за исторически паметник според френската терминология.

— И трябва да платя трийсет милиона долара за този боклук?

— Можем винаги да се пазарим. Но според моите момчета си струва.

Съмнявам се. Изпитвам толкова желание да го видя, колкото и да се обеся. Но в крайна сметка…

— Добре, Джо. Утре в един.

Открай време съм убеден, че събитията никога не идват едно по едно. Изглежда съществува нещо като закон, според който „всичко се случва винаги едновременно“. И доказателството е налице. Същия ден съм на вечеря у семейство Розен. Големият син на Джими се готви да замине за Европа и по-точно за Париж, където ще прекара една година, преди да влезе в университета. Джими се притеснява малко от самотата, която очаква сина му от другата страна на Атлантика, и то особено във Франция — страна, където човек чудесно може да опропасти живота си. Предлагам му настойничеството на Марк и Франсоаз Лаватер.

— Ще им се обадя утре сутринта, за да ги предупредя.

Както и правя. Ахването на парижката секретарка на Марк ми подсказва, че се е случило нещо важно. Тя възкликва:

— Какво съвпадение, господин Цимбали! Тъкмо се канех да набера вашия номер в Ню Йорк, когато вие звъннахте. Господин Лаватер има да ви съобщи нещо важно…

И миг след това действително чувам необичайно развълнувания глас на Марк:

— Франц? Става дума за Хасан Фезали. Появи се отново.

Преди да стане мой приятел, Хасан Фезали беше приятел на баща ми. Държеше се като стар търговец на килими, но всъщност управляваше огромното състояние на един саудитски принц, милиардер в петродолари. Вярно, никога не ми беше правил подаръци, но винаги, когато имах нужда от съюзник, бе насреща ми — доброжелателен и готов ако не да приеме, то поне да изслуша доводите ми. И ето че преди година и половина изчезна. Внезапно. Напуснал най-нормално кантората си в Кайро на път за летището, откъдето трябвало да лети за някъде. Но така и не пристигнал там и повече никой не го видял. Мислех, че е мъртъв.

— Няма съмнение, че е жив — уверява ме от Париж Марк Лаватер. — Мога да го докажа.

Освен приятелските чувства, които изпитвам към Хасан, и любопитството да узная какво му се е случило, имам и още една причина да посрещна с най-искрено удоволствие новината за завръщането му — малко преди да изчезне двамата с него бяхме започнали една спекулативна операция с петрол. Подробностите са без значение — важното е, че тогава преведохме значителни капитали (деветнайсет милиона долара за Фезали, десет за мен и един за Лаватер) по една лихтенщайнска сметка. Специална клауза предвиждаше, че нито един долар от тези пари не може да бъде използван без единодушното съгласие на съдружниците или, в случай на смърт, на техни упълномощени представители. И тъй като Хасан не можеше да бъде обявен официално за покойник, въпросните капитали бяха замразени. Появата на любимия ми бедуин означаваше, че ще мога отново да разполагам с моите неизползваеми от година и половина десет милиона долара.

А и щях да се поразходя от Ню Йорк до Париж. Речено-сторено. Обаждам се на Лупино и въпреки протестите му отлагам посещението в Атлантик Сити, след което скачам в първия самолет.

— Писмото пристигна във Вадуц. Преди два дни. Ето фотокопието.

Вземам листа хартия, който Марк Лаватер ми подава. Текстът е кратък — няколко ръкописни реда. И е на английски: PLEASE TRANSFER SPOT VALUE ON NEXT 29TH JUNE 65,551.86 U.S. $ TO ACCOUNT 1543 ZSM WEINER BANK ZURICH ATTENTION MR. GUNTHARDT. Което ще рече: „Моля преведете в брой на 29 юни сумата от 61 551 щатски долара и 86 цента по сметка номер 1543 28М в цюрихската Вайнер Банк, на вниманието на г-н Гюнтхарт.“ И нищо друго, освен кода за достъп (секретен — знаем го единствено аз, Хасан и Марк, плюс банкера, разбира се) и подписът. Накратко, най-обикновено нареждане за трансфер до лихтенщайнските банкери.

— Всъщност — отбелязва Лаватер, — ти знаеш не по-зле от мен, че банката във Вадуц не може да изпълни това нареждане в този му вид поради клаузата, изискваща единодушното съгласие на тримата съдружници — Хасан, ти и аз. Хасан също го знае.