Пол Сюлицер - Fortune

Той ме гледа втренчено и аз тозчас си спомням, че се намирам в една изгубена сред пясъците столица, където с превелико удоволствие раздават правосъдието с брадва.

Въпреки това правя последен опит. Твърдо съм убеден, че по един или друг начин Хасан си е послужил с писмото от Вадуц, за да ни предупреди, да ни предостави нова следа, различна от досегашната. За мен е очевидно, че шейсетте и една хиляди долара нямат нищо общо с двестате хиляди, превеждани всеки месец в качеството на откуп. Това са две отделни операции…

— Хасан е успял да устрои клопка на похитителите си. И двамата знаем колко е хитър. Не отговорим ли на призива му, ще го осъдим окончателно на смърт.

А сам аз не съм в състояние да се преборя с швейцарската система. Но ако той, един саудитски принц, способен да си осигури подкрепата на правителството в Риад, се съгласи да поиска сътрудничеството на швейцарските власти по дипломатически път, то тогава швейцарците…

Но напразно си хабя думите. Азиз се изправя.

— Губите си времето, господин Цимбали.

Изигравам последния си коз:

— А ако дешифрирам съобщението на Хасан? Ако успея да разбера какво се опитва да ни каже?

— Прочетох писмото, което ми показахте. Не мисля, че то съдържа нещо повече от едно най-обикновено нареждане за трансфер.

Можех веднага да напусна Риад. Но оставам, отказвайки да призная поражението си. Секретарите на принца са ми запазили апартамент в „Риад Интерконтинентал“, където гъмжи от чуждестранни делегации, дошли да изпросят някой и друг петродолар. Телефонирам на Марк в Париж. Нищо ново. Поне що се отнася до Хасан.

— За сметка на това Джо Лупино се обади два пъти. Става дума за някакъв хотел в Атлантик Сити. Джо настоява за бързо решение. Франц, не съм в течение на случая. Да не си решил да купуваш хотел?

По дяволите Лупино и Атлантик Сити! Изобщо не ми е до това…

— Франц, Джо ужасно настоява…

Долавям в тона на Марк Лаватер лека нотка на яд. Той е безспорно човекът, на когото се доверявам най-много на света, а ето че все още не съм му казал нищо за плановете си за казиното. Но нещата се развиха толкова бързо…

— Ще ти обясня, Марк. Но по-късно.

Той затваря първи и разбирам, че се чувства засегнат.

Толкоз по-зле, ще му мине! Отново се втренчвам във фотокопието, направено във Вадуц. Това започва да ми намирисва на фиксидея: Please transfer spot value… Усещам, че ме хващат лудите, и то до такава степен, че ако се обаждам на Розен, то е по-скоро, за да избия от главата си натрапчивите мисли, отколкото от необходимост.

— Джими, става дума за онази история с казиното. Джо Лупино твърди, че е намерил нещо интересно в Атлантик Сити. Осведомете се по въпроса, но без той да знае. Искам да направите проучване независимо от работата на Лупино и на когото и да било другиго.

Той се съгласява без коментари и заявява, че веднага се захваща за работа. Всичко щяло да бъде готово до две седмици. Не по-рано, иначе нямало да бъде сериозно.

Едва сме затворили телефона и аз поръчвам нов разговор. Този път с Ванденберг, на когото нареждам да ми изготви досие върху Атлантик Сити.

— Разполагате с две седмици — уведомявам го.

Искам за трети път връзка. Гласът на Лупино издава нетърпение, ако не и нервност.

— За Бога, Франц, къде си?

В Риад е вече нощ. Саудитска Арабия изобщо не я е грика за часовите пояси — тук сверяват часовника си по изгрева и залеза на слънцето.

— Къде си, Франц?

— На гърба на една камила. Джо, затвори си за малко устата, ако обичаш. Добре, кълнеш ми се, че сделката в Атлантик Сити била фантастична, тъй че дадено — ще се пробвам. Но те моля, без нерви. Виж се с твоите продавачи и им поискай от мое име едномесечна опция 3 3 Период, през който срещу внесена от даден купувач парична гаранция продавачът се ангажира да не продава на други купувачи. Ако след изтичането на опцията купувачът се откаже от покупката, той губи гаранцията си. — Б. пр. .

— Няма да се съгласят. Ти не си единственият потенциален купувач…

— Това е твоя грижа. Едномесечна опция. (Пресмятам набързо: намерените от Джо продавачи искат за стария си хотел трийсет милиона долара, значи…) Предложи им двеста хиляди долара.

— Трудно ще стане.

— Не ти плащам, за да ходиш да гледаш мачовете на нюйоркския „Космос“. И ако ме забъркаш в някоя гнила история, именно от теб ще си искам тези двеста хиляди…

И в същия миг едва не изкрещявам.

През цялото време, откакто съм налапал телефона, тоест от разговора ми с Марк до сегашния с Джо, фотокопието на нареждането за трансфер е непрекъснато пред очите ми. И изведнъж една дума, една-единствена дума буквално ми се набива в очите, заслепявайки ме като слънчев лъч. О, по дяволите!