Пол Сюлицер - Fortune

Следващият месец — от 21 юли, когато виждам за пръв път хотела, до 21 август, който е определен като дата за подписване на договора за продажбата — е белязан с особено активна дейност. Не стоим със скръстени ръце. Имам предвид моите три американски екипа плюс Марк Лаватер, когото, естествено, помолих да се присъедини към нас. Правим всичко, което трябва да се направи, за да се подготви покупката на един голям хотел и незабавното му преустройване в казино-хотел, като дори се опитваме да предвидим бъдещата му рентабилност.

Що се отнася до финансовите проучвания, част от работата е вече свършена, след като Розен, Лупино и Ванденберг доста се поизпотиха, за да ми предадат в срок поотделно разработените досиета, които получих по време на разходката ми из Арабския полуостров, докато се забавлявах да организирам парашутен десант на шестстотин килограма плодов сладолед. Започваме всичко от нулата с помощта на Марк, който е изключително полезен в подобен род сделки, тъй като е заклет песимист — за него всяко ново начинание е a priori обречено на катастрофа.

Финансовото проучване е съпътствано с още много други. Да се купи „Белият слон“ е едно, а да се преустрои в казино съвсем друго. Което ще струва колко? От 22 юли сутринта, сиреч веднага след срещата в хотел „Денис“ в Атлантик Сити, вкарвам в действие четири екипа архитекти, два от които вече са доказали възможностите си, преустройвайки или проектирайки казина във Вегас. Давам им срок до 15 август, за да ми представят що-годе приемливи проекти. И с плюс-минус двайсет и четири часа те ще изпълнят ангажимента си.

Същевременно предприемам и редица допълнителни разследвания — проучвам Шимел, разбира се, но също и Калтани, както и финансовото им положение, особено що се отнася до казиното, което възнамеряват да открият до моето; интересувам се от евентуалните скрити причини за вземането под дългосрочен наем на ивицата терен, за което настояват; опитвам се да вникна в изискването им заплащането да се извърши на две отделни фази и да разбера какви рискове за мен крие то.

Заедно с това разследвам и Олифан, и то по едничката причина, че този човек ме озадачава както със своята изисканост (която не се връзва особено с ролята му на титулярен съветник на една фамилия), така и с интереса си към мен, който стига дотам, че да ме покани на вечеря.

И както обикновено, най-грижливо изолирам отделните елементи на цялата тази схема, прилагайки любимия на моряците и шпионите принцип на водонепроницаемите прегради: Розен не знае какво прави Ванденберг, който пък не знае с каква задача съм натоварил Лупино. Нито един от тримата няма и най-малка представа за естеството на операциите, за които не е пряко отговорен. Дори и за най-незначителното разследване — това на Олифан — дублирах предпазните мерки, като наех два различни екипа частни детективи, работещи напълно самостоятелно. Освен мен, един-единствен човек има пълна представа за цялата тази подготовка и това, разбира се, е Марк Лаватер. Ако след шест години най-тясно сътрудничество не мога да му имам доверие, то значи доверието изобщо не съществува. И ще го кажа веднага: никога няма да съжаля, че съм му се доверил.

21 юли — 21 август: резултатите, които очаквам, пристигат един след друг. Къртовският труд започва да дава плодове. Няколко дни преди втората ми среща с Шимел и Олифан вече съм в състояние да направя обобщение:

— Четирите проекта, представени ми от архитектите, предвиждат инвестиции (включително закупуването на терена), вариращи между четиристотин и петдесет и шестстотин милиона долара. Личните ми предпочитания клонят към проекта на една калифорнийска фирма на стойност около петстотин милиона долара. (По гърба ми пробягват тръпки, а Марк едва не припада.)

— НО… Но и най-сериозните финансови проучвания позволяват да се начисли, и то конкретно за заведение с предвидените от мен размери, ГОДИШНА печалба от осемдесет до сто милиона долара! След като се издължим на банката, разбира се, тъй като един заем е наложителен.

— Що се отнася до Шимел, той е просто подставено лице и не представлява никакъв интерес. Продавачите са действително Калтани, от плът и кръв. Въпросните господа са двама братя — Джос и Лари; те представляват третото поколение на фамилията. Първото, на дядото, е дебютирало в Ню Йорк през 30-те години ведно с такива многоуважаеми особи като Лонги Цвилман, Дъч Шулц, Албърт Анастейжа и клана Лучано. Прелестна компания! Официално Джос и Лариса напълно почтени и са си имали много рядко работа с полицията, било то щатската или федералната, като всеки път са се измъквали безпроблемно. От финансова гледна точка двамата са напълно обезпечени и управляват малка империя, включваща верига ресторанти и пивници, плюс както се говори — дял в едно казино във Вегас в съдружие с някаква чикагска фамилия. Занимават се също с внос-износ, най-вече на зехтин. В казиното си в Атлантик Сити се готвят да инвестират осемдесет и пет милиона долара, като освен това всеки момент се очаква да сключат, и то напълно законно, банков заем на стойност триста и двайсет милиона.