Пол Сюлицер - Fortune

Който ми подхвърля презрително:

— И си въобразявате, че е много лесно да се освободи един от пленниците на Аш-Шаафи? Наистина ли смятате така?

Зяпвам от изумление — кой е тоя Аш-Майната му, за когото никога не съм чувал? Оня пренебрежително се подсмихва. Аш-Шаафи бил почти със сигурност човекът, който държал Хасан Фезали пленник в замъка си.

— Само той ще е, гадината проклета! Аш-Шаафи управлява тъкмо родното село на вашия Юсуф.

След което се изхрачва върху хилтънския мокет, но все пак благоволява да ми обясни, че въпросният Аш-Шаафи е своего рода местно величие, разпореждащо се пълновластно в едно селце-крепост, разположено в Йеменските планини на прага на абсолютно кошмарната пустиня Руб ел-Хали. И че е готов на всичко за пари.

— До такава степен, че да отвлече в центъра на Кайро финансист като Хасан Фезали?

Не трябваше да го казвам — Лоурънс Арабски II ме поглежда така, сякаш има пред себе си пълен малоумник.

— Това копеле Аш-Шаафи не знае нито какво е Кайро, нито къде се намира. Ако е складирал вашия Фезали в бърлогата си, то е, защото някой друг мръсник му го е поверил да го пази.

Двамата с Англичанина се споглеждаме — това потвърждава подозренията ми, че Фезали не е отвлечен само заради откуп. Очевидно в цялата тази история има пръст човек от обкръжението на Азиз. Може би от завист, а може би и подкокоросан от някой Мартин Ял. Накратко, постъпих добре, като реших да спестя на Азиз информацията за сегашните ми и бъдещи действия.

— Може ли да се опитаме да нападнем селото?

Лоурънс Арабски II отново се взривява — за това нямало да стигне и цяла дивизия парашутисти. А и видел ли, че се задава навалица, Аш-Шаафи моментално щял да се отърве от пленника си, дори и заради това да се наложело да го изяде под формата на шишчета.

— В такъв случай не бихме ли могли да го откупим?

В отговор се разнася ядно изцвилване:

— И как смятате да се свържете с него? По телефона? Та по ония краища си е живо средновековие. Няма дори път, по който да се доберем дотам. А дори и да предположим доуточнява той, — че се метна на една камила и отида да преговарям на място, най-хубавото, което би могло да ми се случи, е на свой ред да стана пленник.

В този момент на разговора ни Лоурънс Арабски II започва сериозно да ми се разхожда по нервите. Не е възможно да няма някакъв изход, по дяволите! Англичанина се намесва през смях:

— Би трябвало да споделите с нашия приятел идеята си…

И защо не, в крайна сметка? След като веднъж вече съм го докарал дотук! Тъй че си поемам дъх и се впускам в обяснения какво подготвя в Рим Адриано Лета с обичайната си ефикасност. Очаквам ново вулканично изригване. Нищо подобно. Напротив. Мълчание. И за пръв път от момента на запознанството ни Лоурънс Арабски II ме поглежда едва ли не с уважение.

— Ето най-сетне една интелигентна идея — отбелязва той. Крайно време беше. Така може и да се получи. Страхотна тъпотия, но нищо чудно да се получи. Виж, това да.

Излитаме от Джибути около осем сутринта на 7 юли Адриано Лета (който, освен още куп други езици, говори перфектно арабски), Англичанина, Лоурънс Арабски II, един експерт по парашутизъм и моя милост. На щурвала е любимият ми пилот Флинт, пристигнал специално за случая от Флорида. Самолетът е Дакота-3, нает не без известни затруднения в Адис Абеба. В Етиопия се вихри революция и собственикът на самолета искаше да ми го продаде.

Шестте контейнера ведно с парашутите си са струпани до вратата, през която ще ги експедираме. Между другото, чудя се как ли ще стане това. Преди малко се опитах да повдигна един и не успях дори да го помръдна. Всеки от тях, включително собствено тегло и съдържание, със сигурност тежи някъде между сто и петдесет и сто и осемдесет килограма. Че идеята ми е щура, щура е, в това няма съмнение. Какви ги къдря тук, играейки си на оперетен авантюрист, след като би трябвало да бъда в Париж, в Ню Йорк, в Сен Тропе или в Атлантик Сити, за да огледам стария хотел, който вече ми струва двеста и петдесет хиляди долара? Или най-малкото в Ямайка при сина ми и Сара?

Под нас се източват последните метри на пролива Баб ал-Мандеб и в кристалночистия въздух пред очите ни се просва Блажената Арабия, с други думи — Йемен. Но нека не си правим илюзии: успях да получа без особена мъка разрешение за прелитане над Северен Йемен, който е с прозападна ориентация, но за сметка на това напълно се провалих в Аден, столицата на другия Йемен, където мило ме информираха, че миговете made in USSR с огромно удоволствие ще ме направят на решето в момента, в който се отъркам във въздушното им пространство.