Пол Сюлицер - Fortune

Срещам погледа му. Как ли пък не! Изобщо не се виждам, та ако ще и само като статист, в сценки с изтезания. Дори да става дума за гъделичкане. Натъртвам:

— Третата възможност.

— Вие плащате.

— Ще ви призная, че и аз го забелязах.

Третата възможност, естествено, е да не предприемаме нищо срещу Юсуф, да се държим така, сякаш той изобщо не съществува… и в същото време да отскочим да хвърлим един подробен панорамен поглед на пейзажа в Северен Йемен…

— Кой Йемен беше република, и то малко по-лява от Сталин?

— Южен. Нас ни интересува Северен.

… Тъй де, върви да хвърлиш едно око, за да се опиташ да откриеш Хасан. Много по-лесно е да го кажеш, отколкото да го направиш. Това, което знам за Йемен, би се събрало върху една таксова марка, но не вярвам, че там може да се отиде така, както се ходи в Швейцария. Доколкото ми е известно, по ония места е пустиня и цари страхотна дивотия.

— Дори още по-лошо — отбелязва Англичанина. — Мястото се нарича Руб ел-Хали. Правителството в Сана — това е столицата — упражнява върху него чисто теоретична власт. Местните жители са открай време въоръжени до зъби и бихме минали там толкова незабелязано, колкото един лондонски банкер с раиран панталон през нудистки плаж.

И ми се усмихва, доволен и предоволен от чувството си за хумор.

Що се отнася до вероятността да изпратим там отряд наемници, подбрани по холивудски маниер измежду елитните стрелци — независимо дали операцията ще бъде финансирана от мен, или от принц Азиз, — то двамата решаваме, че е по-добре изобщо да не мислим за това. Въпреки че няколко часа премятам подобна идея в главата си. Но освен факта, че ми липсва какъвто и да било опит в това отношение, опасявам се, че едно освобождаване със сила би могло да изложи на опасност живота на Фезали, а това е риск, който не искам да поемам. А и всъщност как да организирам такъв отряд, без новината тутакси да се разчуе? Четвърти юли е и все още нищо не съм казал на Азиз, който е в пълно неведение относно разкритията ни. Макар че като се замисля, започвам да изпитвам някои съмнения — струва ми се напълно възможно отсъствието на Фезали да устройва чудесно някого или неколцина от най-близкото обкръжение на принца, които може би биха се чувствали още по-добре, ако той изчезне окончателно, оставяйки мястото свободно. Кой знае… Не, така или иначе, ще действам сам.

Още повече че по мое убеждение разполагам с два коза, които ще ми позволят да действам по свой начин, без насилие. Единият ми коз е Англичанина, който е открил някой, който познава някой, който познава някой, който познава чудесно пустинята Руб ел-Хали и двата Йемена, Северния и Южния.

А освен това ми хрумна и една идея. Смехотворна, странна и дори откачена идея, която обаче дяволски ми харесва.

В Кайро наемам апартамент в „Нил Хилтън“, който, както сочи и името му, гледа директно към реката. Вечерта на 4 юли току-що съм се свързал по телефона с Адриано Лета в Рим, когато Англичанина отново се появява и ме уведомява, че е намерил някой, който познава някого, който… и т.н.

— Той е тук. Трябва да го видите.

— Един момент.

Обяснявам на Адриано Лета (един от най-сигурните ми сътрудници в Европа) какво искам да направи и как трябва да го направи. Той ни най-малко не се учудва и се интересува само с колко време разполага. „Колкото по-рано, толкова по-добре.“ Съгласява се и заявява, че ще има грижата.

Това е едно от качествата на Адриано, които ценя най-много: ако му телефонирам, за да му съобщя, че съм купил Айфеловата кула и Бруклинския мост, за да ги превърна в кламери, той ще се задоволи просто да попита: „И по колко да продавам на парче въпросните кламери?“ За разлика от него Англичанина, който проследява разговора ни, за първи път изневерява на природата си и вперва в мен сащисан поглед.

— Наистина ли ще го направите?

— Все по някакъв начин трябва да информирам Хасан, че съм получил съобщението му, че съм го разбрал и че съм се заел с разрешаването на проблема.

— No comment — отбелязва Англичанина, възвърнал обичайната си флегматичност.

След което въвежда специалиста по Йемен. Който, сам по себе си, напълно си заслужава пътуването дотук. Аз лично далеч не съм великан и нерядко ми се налага да виря глава, за да погледна събеседниците си в очите. Този път обаче налице е точно обратният случай. Субектът, който ми е доведен от Англичанина, е висок най-много метър и петдесет, почти толкова широк и носи на главата си колониална каска „а ла Кичънър“ — същински Хенри Мортън Стенли, гледан в криво огледало. И ме наблюдава с най-искрена омраза (много скоро ще установя, че той гледа със същата ненавист който и да е, и то по простата причина, че ненавижда всички без изключение). Това, което знам за него, се съдържа в няколко думи: бивш капрал от британската армия, който е служил в Аден и околностите по времето на Британската империя, влюбил се е до полуда в Йемен, останал е там след изтеглянето на армията на Нейно Величество и се е опитал да обедини двата Йемена. Напълно безрезултатно — в заключение е бил най-безцеремонно изхвърлен от страната. Накратко, нещо като Лоурънс Арабски, само че недоносен и в известен смисъл втора употреба.