Дэвид Балдаччи - Ден нула

— Добре, Уелман е правил своите обиколки. Какво стана после?

— После трябва да съм заспал — сви рамене старецът.

— Ето, виждаш ли? — злорадо се обади Ронда. — Спокойно си могъл да се подпалиш, докато съм била в тоалетната! Чиста проба безплатна кремация!

— Току-що казах, че бях изпушил цигарата си! — извика Джордж. — Но на теб много ти се иска да се подпаля, нали? Така ще можеш да проиграеш парите за погребението ми в любимото си казино!

— Моля да се съсредоточите върху онова, което сте видели, мистър Дъгет! — нетърпеливо каза Коул.

— Какво? А, да. Когато се събудих, видях оня с голата глава да излиза от къщата и да хуква към гората. После чух отвън да спира кола. Трябва да беше някъде около четири и половина. Помня, защото си погледнах часовника.

— Това съм бил аз — рече Пулър. — Пристигнах горе-долу по това време, обадих се на сержант Коул и влязох в къщата. Вътре открих мъртвия Уелман, а малко след това се появи и тя. — Той се извърна към Коул и добави: — Тогава видях мъж, който тичаше към гората и излязох навън, ти пристигна и двамата тръгнахме да го преследваме.

— Значи гологлавият се е мотаел наоколо, докато си бил в къщата — отбеляза Коул.

— Така е станало — обади се Джордж. — Аз го видях как хуква към гората, а малко след това чух как задната врата се отвори и ти излезе навън. Не видях накъде тръгна след това.

— Скрих се зад колата, паркирана на алеята — поясни Пулър.

— Но колата на Лари беше изчезнала — поклати глава Коул. — Как е станало това? Кой го е направил? — Обърна се към възрастната двойка и попита: — Някой от вас да е забелязал нещо?

И двамата поклатиха глави.

— Трябва да е станало, докато съм спял — рече Джордж.

— А аз се забавих доста време в тоалетната — добави Ронда. — Когато човек остарее, някои неща стават по-бавно.

— Нека уточним времето — изгуби търпение Пулър. — Между дванайсет и половина и един след полунощ за последен път сте видели Уелман да обикаля района. После забелязвате гологлавия, който напуска къщата малко преди да дойда. Аз откривам тялото на Уелман някъде около пет сутринта, но той е бил убит около три часа по-рано към два след полунощ. Това трябва да е станало час след като сте го видели навън. Всичко това означава, че гологлавият вече е бил в къщата или е влязъл там, докато сте спели.

— Тоест този човек е могъл да убие Лари и да избяга — добави Коул.

— Но какво е станало с колата? — поклати глава Пулър. — Очевидно гологлавият не е избягал с нея. А ако той е убиецът, защо изобщо му е трябвало да се крие в гората? Защо просто не си е отишъл? Аз го забелязах само защото е продължавал да се мотае наоколо.

— Голяма загадка — промърмори Джордж.

— А когато се събудихте, забелязахте ли, че патрулката е изчезнала? — попита Пулър. — Чухте ли някой да пали мотора?

— Нищо не съм чул — поклати глава старецът. — Явно съм спал дълбоко.

— Искате ли кафе с маслени бисквити? — обади се Ронда.

— За бога, Ронда! — направи гримаса Джордж. — Кой яде маслени бисквити рано сутринта?

— Аз — простичко отвърна съпругата му.

— Благодаря, вече закусихме — отвърна Пулър.

— Дано сме ви били полезни — обади се Джордж.

— Мислите ли, че сме в опасност? — попита с потрепващ глас Ронда, но веднага си пролича, че изпитва радостна възбуда от подобна перспектива.

— Аз имам пищов! — гордо обяви Джордж.

— Ама нямаш патрони — рече жена му. — А и да имаше, не си стрелял от години. Има голяма вероятност да гръмнеш себе си вместо някой друг.

Коул и Пулър оставиха възрастното семейство да обсъди този въпрос и се върнаха при патрулката.

— И сега какво? — попита Коул.

— Трябва да открием гологлавия.

— Имаш ли някакви идеи?

— Имам.

Коул изведнъж намали скоростта и патрулката почти спря. Пулър проследи погледа й.

— Охо, Роджър Трент отново е сред нас — каза той.

Малко по-напред беше спрял черен кадилак ескалейд със златни лайстни. Двигателят работеше, а зад кормилото седеше мъж, когото Пулър виждаше за пръв път. Огледа го внимателно и бързо си направи заключения.

Облечен в доста измачкан костюм, Роджър Трент беше отворил задната врата на колата и се готвеше да се качи.

— Май току-що е слязъл от самолета — рече Пулър. — Да идем да поговорим с него.

Коул спря редом с кадилака, а той свали страничното стъкло и подвикна:

— Хей, Роджър, имаш ли време за чаша кафе?

Трент го изгледа намръщено.

— Току-що пих — отвърна той.