Дэвид Балдаччи - Ден нула

— Престани, Боби! — бързо каза Пулър. — Могат да ни прекъснат!

— Могат, но няма да го направят. Какъв друг избор имат?

— Ходих да го видя.

Това не беше никакъв код между тях. Просто бяха отвикнали да го наричат по име.

— Е, как е той? — стана сериозен Робърт.

— Не много добре. Нещата вървят към влошаване.

— Продължава да халюцинира за звездите?

— Да.

— Иначе?

— Здрав като бик. Като нищо ще изкара до сто.

— Друго?

— Има проблем.

— С какво?

— С обвиненията. Пак заради звездите.

Изобщо не му пукаше, че някой ще разбере за кого говорят. Технически погледнато, разговорът им се смяташе за поверителен — разбира се, ако не засягаше конкретно теми, свързани с престъпления.

— Предполагам за една от тях — рече Робърт.

— Точно така.

— Все още ли вярва в това? Оттогава са изминали години.

— Не и за него.

Ясно долови тежката въздишка на брат си.

— Мислех да не ти казвам — добави Пулър.

— Защото няма значение?

— Нещо такова. Май наистина не трябваше да ти казвам.

— Напротив, радвам се, че ми каза. — Робърт замълча за момент и смени темата: — Интересен ли е случаят, по който работиш?

— И да, и не. Ще ми се да ти разкажа за него, но няма как.

— Е, добре. Желая ти късмет. Бих се обзаложил, че ще спечелиш.

Размениха си още няколко незначителни реплики и разговорът приключи. Заковал поглед в телефона, Пулър си представи как отвеждат брат му обратно в килията. Нямаше какво да прави, освен да чака едночасовата разходка на следващия ден. И следващото обаждане на брат си. Или следващата визита. Никаква възможност за контрол. Абсолютно нищо в сегашния му живот не зависеше от него.

Рано сутринта на другия ден самолетът излетя от „Дълес“ и започна да набира височина. Пулър изпи бутилка минерална вода и извърна глава към прозорчето. Остана в тази поза през по-голямата част на краткия полет. Погледна часовника си. 6:00 ч. През нощта беше направил опит да поспи, но този път дори армейският тренинг не му помогна да се избави от мислите си.

След по-малко от час кацнаха в Чарлстън и той продължи с чакащото го на паркинга малибу. Пристигна в Дрейк навреме за закуска, звънна на Коул и се насочи към „Яслата“. Там изпи две големи чаши кафе и си поръча най-богатата закуска в менюто.

— Гладен ли те държаха в столицата? — подхвърли Коул, след като им сервираха.

Той наряза палачинката в чинията си и я покри с част от омлета.

— За последен път май ядох вчера сутринта…

Тя отпи глътка кафе и захапа препечена филийка.

— Успешно ли беше пътуването?

— Да. Имам да ти разказвам много неща, но не тук.

— Важни ли са?

— Иначе не бих ти губил времето. Нещо ново тук?

— Изпратих съдебната заповед по факса — кимна тя и сложи на масата няколко листа хартия. — А това са резултатите от почвените проби.

— И? — Пулър остави вилицата си.

— Не съм научен работник — сви рамене тя.

— Дай да погледна.

Коул плъзна листовете по масата и каза:

— Първите две страници съдържат юридически увъртания, които имат за цел да им покрият задниците, ако докладът им се окаже погрешен и резултатите от него попаднат в съда.

— Много успокоително — промърмори Пулър, прелисти на трета страница и се зачете.

— Аз също не разбирам нищо от наименования като апатит, марказит, галенит, сфалерит и още куп непонятни термини — подхвърли след известно време той. — Но със сигурност имам представа какво е уран.

— Не бързай да се правиш на всезнайко — веднага го попари Коул. — В петдесет и три от всичките петдесет и пет окръга на Западна Вирджиния има залежи от въглища, а там, където има въглища, има и уран. Нивата на радиоактивност обаче са незначителни. Хората вдишват уранови частици с години, но въпреки това се чувстват добре. Референтните данни в доклада сочат, че радиоактивният фон около находищата има естествен произход и е в границите на нормалното.

— Сигурна ли си? Нали току-що заяви, че не си научен работник?

— Сигурна съм дотолкова, доколкото знам, че въглищата имат органичен произход, а това означава, че не могат да бъдат причислени към групата на минералите, въпреки тяхното присъствие в химическия им състав.

— Май всеки жител на Западна Вирджиния е запознат с тези неща — отбеляза Пулър.

— Не всеки, но повечето. Какво друго очакваш от щат, в който основният минерал е буцата битум?

Той прелисти страниците.

— Знаем ли откъде са взети тези проби?

— Там е работата, че не. Докладът мълчи по въпроса, а те могат да бъдат отвсякъде. Явно са преценили, че Рейнолдс не може да определи откъде е взел почвата, която е изпратил за анализ.