Дэвид Балдаччи - Ден нула

— Колко дълго ще останеш във Вашингтон? — попита Коул.

— Не съм сигурен. Зависи какво ще открия. Но не повече от два дни.

— Нещо ново от любимата ти лаборатория във Форт Гилъм?

— Нищо, ако питаш за лаптопа и куфарчето. Останалите неща вероятно са получили току-що и ще им трябва малко време. Днес отново ще им се обадя и ще те уведомя, ако са открили нещо.

— А какво става с онази компания за изследване на почвата от Охайо?

— Работното им време започва в девет нула нула. Възнамерявам да се свържа с тях в девет нула пет.

— Може би ще откажат да ти съобщят каквото и да било без съдебна заповед.

— Може би — кимна той. — В такъв случай ще я поискаме.

Коул замълча, отпи от чашата си и започна да оглежда посетителите.

— Не ми отговори на въпроса за Ранди и заплахите срещу Трент — подхвърли след известно време Пулър.

— Не е нужно да си детектив от световна класа, за да разбереш.

— Според Ранди убиецът на родителите ви е Трент. Бесен е и го засипва със заплахи. Разследването ти е стигнало до него. Приключила си го и искаш да забравиш.

— Горе-долу е така.

— Добре. А той ли е автор на сегашните заплахи?

— Едва ли.

— Но не си абсолютно сигурна, нали?

— Служа в полицията достатъчно време, за да знам, че всеки може да прибегне до насилие при наличието на сериозни мотиви.

— Искаш ли аз да поговоря с него?

— Това не е твое разследване, Пулър — поклати глава тя. — Тук си по съвсем други причини.

— Ами ако се окаже, че то има някаква връзка с убийството на семейство Рейнолдс? Тогава разследването ще стане и мое.

— Каква връзка може да има?

— Не знам. Нали затова разследваме. Ще ми позволиш ли да говоря с него?

— Ще си помисля. Дори нямам представа къде се намира в момента.

— Как се издържа? Извън парите, които си му платила за къщата.

— Не знам. Върши разни неща.

— А Роджър знае ли, че зад предишните заплахи стои Ранди? Това ли беше причината да се свърже директно с теб?

— Вероятно — призна тя.

— Кога ще се прибере у дома?

— Не знам. Не разполагам с програмата му.

— Мисля днес да отскочим до офиса, в който е работила Моли Битнър. Току-виж научим нещо.

— Наистина ли смяташ, че може да има връзка между тях и Рейнолдс? Извън вероятността да са станали свидетели на нещо…

— Това трябва да се проучи. Между другото, аз не съм от хората, които вярват в случайните съвпадения.

Обърнаха се едновременно към витрината. Точно навреме, за да видят сребристия мерцедес SL600, който плавно спираше пред входа на „Яслата“. Подвижният покрив беше свален и хората в него се виждаха съвсем ясно.

— Говорим за вълка, а той в кошарата — каза Пулър. — Сестра ти е зад волана, а брат ти е до нея.

Всички глави се извърнаха към новодошлите. Джийн Трент носеше къса тъмносиня пола, бяла блуза без ръкави и елегантни обувки с високи токчета. Гримът й беше безупречен, както и прическата, въпреки че беше пътувала в кола със свален покрив. Във въздуха се разнесе възбуден шепот. Повечето клиенти на „Яслата“ бяха работници или чиновници в администрацията на мините и изглеждаха леко смаяни. Сякаш в градчето Дрейк, Западна Вирджиния, изведнъж се беше появила кинозвезда, решила да закуси именно в тяхното скромно заведение. Джийн се усмихваше приветливо и помахваше на познати физиономии.

В поведението на Ранди нямаше дори следа от предизвикателността, демонстрирана предишната вечер. Влачеше се едва-едва и гледаше в краката си. Беше облечен с мръсни дънки и бяла тениска с логото на „Аеросмит“, а на лицето му беше изписано отвращение.

— Джийн? — изправи се Пулър и махна с ръка. — Насам, тук има свободни места.

— За бога, Пулър! — изсъска Коул.

— Нима нямаш желание да прекараш още малко време със семейството си? — попита с престорено учудване той.

Джийн и Ранди се насочиха към тях. Пулър й направи място да се настани в сепарето и седна до нея. За Ранди остана мястото до по-малката му сестра.

— Снощи беше на гробищата, нали? — моментално го захапа Коул. — Убедена съм, че те видях там!

— Защо, да не би да е противозаконно? — с досада промърмори брат й.

— Настигнах го на влизане в града и успях да го убедя, че закуската със сестра му не е толкова страшна. — Тя плъзна поглед по фигурата на Ранди. — Ужасно си кльощав, а и снощи почти не докосна вечерята си.

— Какво търсеше на гробищата? — попита Коул.

— А ти? — предизвикателно отвърна той.

— Отидох за малко при родителите ни.