Дэвид Балдаччи - Ден нула

— Аз също. Какъв е проблемът?

— Добре, кротко. Няма нужда да викаш.

— Гладен съм — каза Ранди и разтърка слепоочията си с длани. — Няма ли да поръчаме нещо за ядене?

— Пак ли те мъчи главоболие? — попита Пулър.

— Теб какво те интересува? — озъби му се младежът.

— Просто питам. Може би храната ще ти се отрази добре.

Той вдигна ръка да привлече вниманието на келнерката, изчака Джийн да поръча и добродушно добави:

— Трябват ти и няколко часа здрав сън.

— Благодаря за загрижеността — мрачно го изгледа Ранди.

— Не е загриженост, а обикновено наблюдение. Ти си голямо момче и умееш да се грижиш за себе си.

— Кажи го на сестрите ми!

— Сестрите обикновено се тревожат за братята си.

— Аз дори не знам къде живееш — горчиво каза Коул. — Имаш ли постоянен дом, или спиш при приятели?

— Нямам чак толкова приятели в Дрейк — мрачно се усмихна Ранди.

— Едно време имаше — обади се Джийн.

— Всички се изпожениха и имат деца — каза той.

— И ти можеше да направиш същото.

— Права си, Джийн — кимна Ранди. — Можех да се оженя за някоя богата дебелана, да си живея в голяма къща и да се возя с лъскава лимузина.

Джийн дори не трепна. Явно се беше наслушала на подобни реплики от най-различни хора.

— Не мисля, че в Дрейк има много богати дебелани, Ранди — спокойно отвърна тя. — А ако случайно намекваш друго… да, единственият богат и дебел мъж в града вече е ангажиран.

— Това е добре известно на всички! — подсмихна се Ранди.

— Понякога се питам защо ли продължавам да се тревожа за теб — каза Джийн.

— Никой не те е молил!

— О, я стига, Ранди. Непрекъснато се опитваш да ни внушаваш чувство за вина. В същото време не ни казваш къде си, скиташ се като клошар. Дойдеш, изкрънкаш малко пари и изчезнеш. Снощи се появи само защото знаеше, че Роджър го няма. Но не пропусна да си отвориш устата и да ни засипеш с простотии. Вероятно това замества живота, който нямаш!

Пулър не очакваше такава конфронтация. Вероятно и Коул, която побърза да се обади:

— Джийн!

Пулър погледна Ранди, който не сваляше поглед от лицето на Джийн.

— Продължавай, сестричке — процеди той. — Това наистина ми харесва.

— Влачеше се по пътя като пребито куче! — ледено процеди Джийн, обръщайки се към останалите. — Качих го в колата и го доведох тук да го нахраня! Поне сто пъти съм му предлагала да му намеря работа, опитвам се да му помогна по всякакъв начин! А какво получавам в замяна? Гнусотии, право в очите! Но вече ми писна!

Шумната й тирада привлече вниманието на останалите посетители, които започнаха да си шушукат.

— Тя не го мисли — обади се Коул и докосна ръката на Ранди.

— Напротив! — възкликна Джийн. — А когато благоволи да си извади главата от пясъка, ще разбере, че съм права!

Поведението на Ранди рязко се промени. На лицето му отново се появи предизвикателна усмивка.

— Хей, Джийн, питам се дали Роджър ти плаща за всяко чукане — подхвърли той. — Правиш ли му намаление? Или си му вдигнала тарифата, след като уби мама и татко? Ей така, да го накажеш за нещо, за което всъщност не ти пука!

Джийн скочи на крака и го зашлеви с такава сила, че лицето й се разкриви от болка. Ранди не реагира, въпреки че бузата му пламна.

— Само толкова ли можеш? — ехидно подхвърли той. — Явно си омекнала от толкова много пари! — След тези думи той стана и добави: — Аз тръгвам. Благодаря за возенето, Джийн. Или май трябва да благодаря на Роджър, в крайна сметка колата е негова. Също като къщата, фирмата и самата ти. — Той погледна към мерцедеса зад прозореца. — Моделът ми се струва поостарял, сестричке. Може би Родж трябва да го смени, а заедно с него и някои други неща. Отсъства толкова често, че човек започва да се чуди. Никога не съм допускал, че въглищарите непрекъснато обикалят света с частните си самолети. Ти тренираш много и се подлагаш на диети, но двете раждания и непрестанното пиене няма как да не ти се отразят. Не ме разбирай погрешно — все още изглеждаш много добре. За разлика от теб Роджър е дебел и грозен, но правилата за мъжете са различни. Несправедливи, но отдавна наложени от такива като него, които държат парите. Желая ти приятен ден, сестричке.

Ранди се обърна, поздрави някакви мъже в едно сепаре и затръшна вратата след себе си.

Пулър погледна Джийн, която беше смаяна и объркана.

— И двамата казахте неща, които не мислите — мрачно поклати глава Коул.

— Напротив, аз казах точно каквото мисля — отвърна Джийн, погледна към колата зад прозореца и тихо добави: — Ранди също…