Дэвид Балдаччи - Ден нула

Едно от най-важните неща в армията бе да не вършиш нищо на своя глава. Затова Пулър поиска одобрението на прекия си началник, който от своя страна също се беше застраховал, изисквайки разрешения нагоре по веригата, чак до дамата с генералски звезди на пагона. Как самата тя се застраховаше, не беше негова работа.

По обратния път към Дрейк той позвъни на една своя позната в АКЛ, за която беше сигурен, че винаги работи до късно. Тя се казваше Кристен Крейг и беше заместник-директор на лабораторията. Двамата бяха работили заедно по много разследвания, но рядко се бяха срещали очи в очи. Пулър я информира накратко за онова, което можеше да очаква.

— Наясно съм, че ти и хората ти имате право на достъп до почти всичко, Кристен. Но при този случай може би ще се наложи да поискаш правомощия от АВР. Моля те да прибереш пратката в личния си сейф.

— Разбрано, Пулър. Благодаря за предварителната информация.

Армейската криминологична лаборатория имаше многобройни отдели, които изследваха латентни отпечатъци, петна, огнестрелни оръжия, химически състав на наркотиците, ДНК, серология, автомобили, компютри и какво ли не още.

— Става въпрос за доста сложно местопрестъпление, Кристен — добави той. — Ще получиш веществени доказателства от най-различен характер. Ще бъда максимално конкретен в придружителните документи, но някои неща ще изясняваме допълнително по телефона или чрез имейли. Освен това имам чувството, че армията проявява доста голям интерес към разследването…

— Учудена съм, че не поискаха техническа помощ от нас — каза Кристен. — С колко агенти разполагаш?

— Сам съм.

— Шегуваш ли се?

— Сам съм, Кристен.

В мембраната се долови нещо като въздишка.

— Хей, Пулър?

— Да?

— Твоите думи май ще се окажат най-вярното обяснение на това, което се случи при нас днес.

— Какво се е случило?

— Обадиха ни се директно от кабинета на министъра на отбраната.

Пулър притисна телефона към ухото си.

— От кабинета на министъра?

— Аха. Не ни се случва всеки ден.

— Знам. Какво искаха?

— Пълна секретност. А после ни позвъниха и от друго място.

— Май сте станали доста популярни — промърмори Пулър. — Откъде?

— От ФБР. Пак от кабинета на най-големия шеф. Пак поискаха същото. Не е зле да го знаеш.

Пулър се замисли. Уайт беше споменал, че много хора се интересуват от разследването. Явно не беше преувеличил. По всяка вероятност отговорът беше свързан с полковник Рейнолдс и работата му в Агенцията за военно разузнаване. Но от къде на къде се намесваше и ФБР?

— Благодаря, Кристен.

— Хей, как е баща ти?

— Държи се.

Никой не го питаше за брат му.

Изключи телефона и хвана волана с две ръце.

Прибра се в мотела и грабна раницата си. Багажникът на малибуто му имаше специална аларма и няколко други екстри, които със сигурност не бяха инсталирани фабрично. Но той си даваше сметка, че е най-добре важните неща да се съхраняват лично , и затова те винаги бяха с него.

Единият от пистолетите Ml1 зае място под възглавницата му, а другият остана в дясната му ръка. Липсата на патрони в цевите беше единствената предохранителна мярка. Това означаваше, че в случай на необходимост ще трябва първо да се събуди, а после да дръпне затвора, да открие мишената и да стреля. Беше в състояние да го направи в рамките на три секунди и се надяваше, че те ще му бъдат достатъчни.

Сега му трябваше сън. Заспа точно за десет секунди, както го бяха научили в армията.

Той помнеше огъня. Само него. Пламъците, обхванали гума, метал и човешка плът, излъчват миризма, която не се среща другаде. Миризма, която прониква чак в ДНК-то ти и се превръща в част от теб. Както беше в неговия случай.

Стреля с лявата ръка, притиснал плътно приклада под мишницата си. Дясната е счупена. Натискането на спусъка с левия показалец по принцип е проблематично за всеки десняк, но той е тренирал дълго. В резултат сее превърнал в универсална машина.

Бойната му униформа е пропита от миризмата на дизелово гориво. Каската му я няма, отнесена от ударната вълна. Каишката й е прогорила брадичката му, докато той и другите изскачаха от хъмвито. Солен вкус в устата. Вкусът на кръвта.

Негова и на другите.

По лицето му са полепнали частици човешка плът.

Негови и на другите.

Слънцето е толкова силно, че може да подпали горивото без чужда помощ. Още няколко градуса и ще стана жива факла, мисли си той.

Оценка на ситуацията: от горе надолу, отвътре навън. Всички посоки на компаса. Нещата не изглеждат добре. На практика те никога не изглеждат добре. Две тромави хъмвита, полегнали на една страна вследствие на мощните експлозии. Като ранени носорози. Въпреки бронята четирима от хората му са тежко ранени или мъртви. Той е единственият, който е в състояние да се движи. Няма видима причина за сполетялото ги нещастие. Просто лош късмет. Никой от мъртвите или умиращите не беше допуснал някаква грешка.