Дэвид Балдаччи - Ден нула

— В Райли. Никога не съм ходил в Германия.

— Колко време служи?

— Задължителният срок.

— Не ти ли хареса в армията?

— По-скоро армията не ме хареса.

— УЛП или УР?

— Мисля, че ви отнехме достатъчно време — намеси се Строс. — Обадете се, сержант Коул. С удоволствие ще ви помогна, стига да мога.

— Благодаря, със сигурност ще се отбием в офиса ви.

— Когато пожелаете. Хайде, синко.

Пулър ги изчака да се отдалечат и попита:

— Познаваш ли го добре?

— Видна личност е. Един от най-богатите хора в Дрейк.

— Аха. Номер две. В един отбор ли са с Трент?

— Не. Трент е висша лига, а Строс е само негов слуга, но много добре платен. Къщата му е доста по-малка от тази на Трент, но пак е огромна в сравнение с другите.

— От тук ли е?

— Не. Дошъл е преди двайсетина години. Доколкото ми е известно, дотогава е живял някъде по Източното крайбрежие.

— Не ме разбирай погрешно, но какво го е привлякло във вашия край?

— Работата. Имал е бизнес в областта на енергетиката. Дрейк не е нищо особено, но има добре развита енергетика благодарение на въглищата и природния газ. Строс постъпил на работа при Трент и бизнесът му потръгнал. Какво означава УР?

— УЛП означава „Уволнен за лошо поведение“, а УР е още по-зле — „Уволнен и разжалван“. Дики се разхожда на воля, което означава, че не е разжалван. Изритали са го от армията за провинение, което не подлежи на военен съд. Това имаше предвид, като каза, че армията не го е харесала.

— Не знаех — каза Коул и погледна към отдалечаващите се мъже.

— Вероятно за употреба на наркотици. Обикновено армията бърза да се освободи от такива, преди да са настъпили усложнения. По-евтино е да ги изритат, вместо да ги съдят.

— Дали това няма връзка с лабораторията за метамфетамин?

— Мина ти през ума, а? — каза Пулър.

— Да. Татуировката на Дики е същата като на Ерик Тредуел.

Пулър прибра лаптопа и куфарчето от склада за веществени доказателства — разбира се, след като попълни и разписа съответните протоколи.

Излязоха навън. Коул се прозя и изпъна гръб.

— Иди да се наспиш — каза Пулър. — Обещавам да не ти звъня по нощите.

— Много ти благодаря — усмихна се тя.

— Какво ще кажеш за тези татуировки по целите ръце? — попита той. — Може би са знакови за някоя банда? Или това е мода тук?

— Не знам. Тази на Дики съм я виждала и преди, но не съм й обръщала внимание. Май трябва да поразпитам.

— Направи го. Ще се видим утре.

— Наистина ли ще бъдеш там в шест нула нула?

— Хайде да е шест три нула.

— О, забравих да ти кажа — открих доктор за аутопсиите.

— Кой?

— Уолтър Келерман. Първокласен специалист, дори е написал учебник по съдебна патология.

— Кога започва?

— Утре следобед, някъде около два. Искаш ли да присъстваш?

— Да — кимна Пулър, обърна се и тръгна към мотела.

— Хей — подвикна след него тя. — Защо имам чувството, че няма да си легнеш веднага?

— Звънни, ако ти потрябвам — подхвърли през рамо той. — Имаш ми телефона.

— Значи мога да те събудя?

— По всяко време.

Пулър се обърна и забърза към мотела. Наистина нямаше намерение да си ляга. Първата му работа беше да провери малките капани, които винаги залагаше в мотелските стаи, за да разбере дали някой не е влизал в негово отсъствие. Мотелът „При Ани“ не предлагаше нито румсървис, нито камериерки. Лично той нямаше нищо против да поддържа сам реда в стаята си. Проверката завърши успешно. Нищо не беше пипано.

Пет минути по-късно потегли на път. Целта му беше местният офис на Министерството на вътрешната сигурност, където трябваше да предаде веществените доказателства. Така щеше да убие с един куршум два заека. По телефона си уреди среща с агента, който работеше там. Пътуването по тесните пътища му отне петдесет минути. Това беше нормална процедура, когато служител на ОКР действаше в район без охраняван склад за веществени доказателства. Те трябваше да бъдат предадени на МВС със съответния протокол, подписан и от двете страни.

Двамата с дежурния агент опаковаха лаптопа и куфарчето в специалните кашони, с които щяха да отпътуват за Армейската криминологична лаборатория във Форт Гилъм, Джорджия. Пулър не притежаваше достатъчно опит, за да разбие паролите и да проникне в твърдия диск. Освен това със сигурност нямаше право на достъп до информацията в този лаптоп. А поради вероятността тя да се окаже свързана с националната сигурност, личните вещи на полковник Рейнолдс не можеха да бъдат изпратени чрез куриерска фирма, а само чрез специален военен куриер, който щеше да тръгне с първия сутрешен полет от Чарлстън. Разбира се, Пулър можеше да ги занесе в Атланта лично, както бе правил много пъти. Но прецени, че оставането му на местопрестъплението е по-необходимо.