Майкл Коннелли - Късното шоу

Казваше се Дънуди и Балард го познаваше.

— Уди, запиши ме.

— Детектив Балард. — Той й кимна и започна да пише в листа. — Мислех, че случаят е на „Грабежи и убийства“.

— Техен е, но бях в болницата с петата жертва. Кой води разследването тук?

— Лейтенант Оливас — обаче всички шефове от Холивуд и Западното управление, до началника на полицията, си пъхат носа.

Балард едва не изпъшка. Робърт Оливас беше шеф на един от специализираните екипи за разследване на убийства към „Грабежи и убийства“. Балард имаше лоши спомени с него от времето, когато беше придадена към екипа му преди четири години, а той беше повишен да оглави отдела, след като бе служил в „Тежки наркопрестъпления“. Заради тези лоши спомени се бе оказала в нощната смяна на Холивудското подразделение.

— Виждал ли си Дженкинс наоколо?

В ума й вече се въртяха планове да не докладва за петата жертва пряко на Оливас.

— Ами… да, видях го — отговори Дънуди. — Къде беше…? Да. Ще докарат автобус за свидетелите, за да ги откарат в управлението. Мисля, че Дженкинс наблюдаваше какво става там. Да не би още някой да опита да се чупи, и така нататък. Когато онзи е започнал да стреля, всички са се разбягали като плъхове от потъващ кораб и никой не знае кои са и къде са. Така поне чух.

Балард се приближи към Дънуди, за да може да му говори дискретно. Погледът й се плъзна по морето полицейски автомобили, до един със запалени сигнални светлини на покрива.

— Какво друго, Дънуди? Какво е станало вътре? Като в Орландо миналата година ли е било?

— Не, не. Не е тероризъм — отговори Дънуди. — Доколкото разбрах, четирима седели в едно сепаре и нещо се объркало. Единият извадил оръжие и застрелял останалите. Тръгнал да излиза и по пътя свалил един бияч от охраната и една келнерка.

Балард кимна. Това й даваше някаква представа за случилото се.

— Добре. Къде държи свидетелите Дженкинс?

— В съседната градинка. Дето преди беше „Котка и цигулка“.

— Ясно. Благодаря.

„Танцьорите“ бяха до стара сграда в испански стил с вътрешен двор и градина. Там по-рано се намираше външната част на „Котка и цигулка“, английски пъб и любимо място на полицаите от управлението в Холивуд, което беше наблизо. Преди две години заведението беше затворило — бе паднало жертва на повишаващите се наеми — и сега мястото пустееше. В момента го използваха като кошара за свидетели.

Пред портата от ковано желязо, обрамчена от сводеста арка, охраняваше друг полицай. Той кимна на Балард и тя се мушна през желязната врата. Завари Дженкинс да записва нещо в бележник, седнал пред стара каменна маса.

— Дженкс — каза Балард.

— Здрасти пак — отвърна Дженкинс. — Чух, че онова момиче не е оцеляло.

— Стигна до операционната. Там пулсът изчезна и повече не успяха да го възстановят. А аз не успях да говоря с нея. Тук има ли нещо?

— Нищо особено. Умните хора са залегнали на пода, когато онзи е започнал да стреля. Още по-умните са се чупили и вече ги няма. Доколкото мога да преценя, ще можем да си тръгнем веднага щом докарат автобус за тези симпатяги тук. Шоуто е на „Грабежи и убийства“.

— Трябва да докладвам на някого за моята жертва.

— Трябва да е Оливас или някой от хората му, а не съм сигурен, че искаш да направиш точно това.

— Имам ли избор? Ти трябва да стоиш тук.

— Не съм го планирал да стане така.

— Някой от свидетелите каза ли, че е видял как е застреляна келнерката?

Дженкинс огледа масите, около които седяха и чакаха двайсетина души. Разнородна тълпа от холивудски хипстъри и клубни птици. Море от татуировки и пиърсинги.

— Не, обаче дочух, че обслужвала масата, на която започнало да се стреля — отвърна Дженкинс. — Сепаре с четирима души. Единият вади пистолет и застрелва другите трима както си седят. Хората побягват, включително стрелецът. Застрелял е твоята келнерка, докато е бягал към вратата. Свалил е и един от биячите.

— И никой не знае защо е станало това?

— Никой, поне тези тук.

Махна с ръка към свидетелите. Един от тях, седнал на друга каменна маса, изглежда, схвана жеста като покана, понеже стана и се приближи до тях. Портфейлът му, мушнат в задния джоб, беше закачен с верижка за колана на черните му джинси и тя подрънкваше при всяка крачка.

— Виж, човече, докога ще ни държат тук? — попита той Дженкинс. — Не съм видял нищо, не знам нищо.

— Казах ви. Никой не може да си тръгне, преди детективите да ви освободят официално. Седни си на мястото, ако обичаш.