Майкл Коннелли - Късното шоу

Зад него е била сервитьорката, Синтия Хадел.

Балард си я представи как стои замръзнала, неспособна да помръдне, когато убиецът се приближава към нея. Може да е вдигнала подноса за коктейли, за да се предпази, като щит. Убиецът е бил в движение, но е успял да я улучи в гърдите. Балард се запита дали я е прострелял просто защото се е оказала на пътя му, или защото би могла да го разпознае по-късно. И в двата случая това си беше хладнокръвно убийство и казваше нещо за този, който го е извършил. Балард си спомни какво бе казала на Дженкинс за нападателя на Рамона или Рамон. Голямо зло. Нямаше съмнение, че същата зловеща патология циркулираше в кръвта и на стрелеца тук.

В полезрението й се появи детектив Кен Частин. На едната си ръка бе опрял кожена папка с бележник, в другата държеше химикалка и обикаляше наоколо, както винаги на местопрестъпление. Наведе се, за да огледа мъртвия, който стърчеше наполовина от сепарето, и започна да записва нещо, без да забележи, че Балард го гледа от парапета на второто ниво. Струваше й се изтощен и тя се надяваше това да е заради чувството за вина. Почти пет години бяха партньори в специалната секция на отдел „Убийства“, докато Частин не реши да не я подкрепи в оплакването, което беше подала срещу Оливас. Без потвърждение на думите й за поведението на лейтенанта — а Частин бе станал пряк свидетел — тя не можеше да защити твърденията си. От „Вътрешни разследвания“ стигнаха до извода, че оплакването й е необосновано. Оливас запази работата си, а Балард беше преместена в управлението в Холивуд. Капитанът там, състудент на Оливас от академията, я назначи в нощната смяна с Дженкинс. Късното шоу. Точка.

Балард отмести поглед от бившия си партньор и проучи тавана и горните ъгли на помещението. Чудеше се дали има камери и дали случилото се е записано. Откриването на видеозаписи от залата и от улиците наоколо би трябвало да е приоритет в разследването. Не забеляза обаче видими камери. Беше наясно, че много от холивудските клубове не използват камери, защото клиентите им, особено знаменитостите, нямат никакво желание нощното им поведение да бъде записвано. Ако подобно видео се появеше по клюкарски канал или в интернет, това би означавало сигурен фалит за скъпите клубове. Те имаха нужда от знаменитости, защото знаменитостите привличат плащащи клиенти — хората, които чакат при кадифените въжета пред входа. Ако знаменитостите изчезнат, постепенно ще изчезнат и клиентите.

Балард реши, че много бие на очи на второто ниво, и се върна долу, за да потърси масата с инструментите на криминалистите. За да не пречи, тя беше сложена в другия край на залата, при другите стълби. Тя отиде там, взе два плика за доказателства от специалния контейнер и тръгна към главния бар. Двойната врата вдясно вероятно водеше към кухнята.

Кухнята беше малка и в нея нямаше хора. Някои от газовите котлони на печката още горяха. „Танцьорите“ не се славеше с кулинарни великолепия. Предлагаше типична храна за бар, приготвяна на скара и във фритюрник. Балард отиде до излъсканите плотове от неръждаема стомана и изгаси котлоните. После се върна и едва не стъпи в локва разлята мазнина с найлоновите калцуни, които бе нахлузила върху обувките си, преди да влезе в клуба.

В задния край на кухнята откри ниша с малки шкафчета, подпрени до стената, и сгъваема маса с два стола отпред. На масата, точно под табелата, че пушенето е забранено, имаше преливащ от фасове пепелник. Балард имаше късмет. На шкафчетата бяха залепени етикети с имената на ползващите ги. Нямаше „Синтия Хадел“, но имаше „Синдърс“ и шкафчето беше на Синтия, защото ключът, който бе взела от трупа, отвори катинара.

Вътре имаше малка чантичка „Кейт Спейд“, тънко яке, пакет цигари и голям пощенски плик. Балард си сложи ръкавици, преди да пипне каквото и да било. Даваше си сметка, че съдържанието по-скоро ще бъде регистрирано като собственост, а не като доказателство, но не беше зле да провери, защото би могла да попадне на нещо, което да се отрази на посоката на разследването.

В чантата имаше портфейл, а в него — шофьорска книжка. Книжката потвърди името, Синтия Хадел, и възрастта на момичето — двайсет и три. Записаният адрес беше апартамент или комплекс на „Ла Бреа“. На двайсет минути пеша от клуба. В портфейла имаше 383 долара в брой, което се стори доста на Балард, плюс дебитна карта от „Уелс Фарго“ и кредитна карта Виза. Имаше и халка с два ключа, които не приличаха на ключове за кола. Най-вероятно бяха от апартамента й. В чантата имаше и телефон. Беше включен, но съдържанието беше защитено с пръстов отпечатък. За да достигне до него, трябваше да разполага с палеца на Хадел.