Майкл Коннелли - Късното шоу

Балард отвори големия пощенски плик и откри вътре няколко снимки средна големина, портрети на Хадел, подканящо усмихната. Името в долния край беше „Синдърс Хаден“. Балард обърна най-горната снимка и видя кратка биография и списък с участия във филмови и телевизионни продукции. Ролите бяха малки, повечето дори нямаха имена. Най-често като че ли беше играла „Момиче край бара“. Ролята беше от епизод от телевизионното шоу „Бош“, което беше по реалните преживявания на вече пенсиониран детектив от полицията на Лос Анджелис, който беше работил в „Грабежи и убийства“ в управлението в Холивуд. Продукцията понякога снимаше в стаите на отдела и в замяна бе поела разноските по последното коледно парти на колегите в хотел „У“.

Биографичната част гласеше, че Хадел/Хаден е родена и израснала в Модесто, малко на север в Централната долина. Изреждаха се изпълнения в местния театър, преподаватели по актьорство, различни умения, заради които би могла да се окаже атрактивна за някоя продукция. Сред тях бяха каране на летни кънки, йога, гимнастика, езда, сърф, много добър френски, обслужване на бар и сервитьорство. Пишеше също, че роли с частична голота са приемливи.

Балард обърна предната част на снимката и се вгледа в лицето. Беше ясно, че работата в този клуб не е била основната амбиция на Хадел. Вероятно държеше портретните снимки в шкафчето, защото някой клиент би могъл да се поинтересува дали е „в бизнеса“ и да й предложи помощ. Това беше една от най-старите илюзии в Холивуд, но винаги изглеждаше примамлива за младите момичета с големи мечти.

— Модесто — промърмори Балард.

Последното нещо, което извади от шкафчето, беше пакет „Марлборо Лайте“ — и веднага си даде сметка, че е твърде тежък, за да има в него само цигари. Отвори капачето и видя, че цигарите са избутани на една страна, а в другата половина е мушнато стъклено шишенце. Извади го и го огледа. Беше наполовина пълно с жълто-бели таблетки с щамповани на тях малки сърчица. Балард предположи, че е Моли — синтетична дрога, която през последните години изместваше екстазите като предпочитана от посетителите на клубовете дрога. Може би Хадел бе допълвала доходите си, като беше доставяла Моли в клуба, със или без позволението и знанието на шефовете. Балард щеше да включи това в доклада си и след това Оливас и екипът му трябваше да решат дали дрогата има нещо общо с убийствата. Беше напълно възможно страничният факт да се окаже централен.

Тя прибра всичко освен халката с двата ключа в плик за доказателства, заключи шкафчето, пусна ключа от катинара в плика при другите вещи, затвори го и се подписа. След това излезе от кухнята и се върна в залата на клуба.

Частин още клечеше пред трупа, който висеше наполовина извън сепарето. Сега при него обаче беше доктор Джей, която надничаше над лявото му рамо, за да вижда по-добре мъртвия, а Оливас надничаше над дясното му рамо. Балард беше сигурна, че Частин е открил или забелязал нещо, на което си струва да се обърне внимание. Макар и да я бе предал, тя си даваше сметка, че е добър детектив. През годините, докато тя работеше в „Грабежи и убийства“, бяха решили няколко случая заедно. Баща му беше детектив от полицията на Лос Анджелис, загинал при изпълнение на дълга си, и около значката на Частин винаги имаше черна траурна лента. Определено работеше резултатно и, съвсем заслужено, лейтенантът винаги се обръщаше тъкмо към него при нужда от съдействие. Единственият проблем беше, че извън разследванията моралният му компас невинаги показваше добра посока. Вземаше решенията си по политическа и бюрократична целесъобразност, а не според това дали са добри или лоши. Балард го бе установила по трудния начин.

Доктор Джей потупа Частин по рамото, за да се отмести и да й даде възможност да се приближи повече до трупа. Когато си смениха местата, Балард успя да зърне жертвата. Имаше една чиста огнестрелна рана между веждите. Беше умрял моментално и се бе килнал наляво. Ризата му беше разкопчана, виждаше се гръден кош, без косми. Балард не можеше да види дали има и втора рана, но патоложката вече оглеждаше тялото внимателно, след като с ръкавицата си разтвори ризата още повече.

— Рене.

Частин бе забелязал Балард, застанала непосредствено до мястото, което оглеждаха.

— Кен.

— Какво правиш тук?

Тонът му беше изненадан, нямаше укор.

— Петата жертва ме свари в болницата — отговори Балард. — Бях там за друго.

Частин си погледна бележника.