Майкл Коннелли - Късното шоу

След като прибра сгънатата ръкавица, се вгледа в лицето на жертвата. Очите бяха леко отворени, гуменият маркуч все още беше в устата й. Това не се хареса на Балард. Изкривяваше лицето й и вероятно не би й харесало, ако беше жива. Балард искаше да го махне, но знаеше, че това нарушава протокола. Патологът трябваше да получи тялото такова, каквото е било при смъртта. Вече беше преминала границата, когато взе ключа, но нелепият маркуч за въздух я дразнеше. Вдигна ръка, за да го дръпне, но някой застана зад гърба й и я прекъсна.

— Детектив?

Балард се обърна и видя единия от парамедиците, докарали жертвата. Държеше найлонов плик.

— Това е престилката й — каза той. — В джоба са бакшишите й.

— Благодаря — каза Балард. — Ще я прибера.

Взе торбата и я вдигна на височината на очите си. После попита:

— Намерихте ли някакви лични документи?

— Не — отвърна парамедикът. — Сервирала е коктейли и вероятно е държала всичките тези неща в колата си или в шкаф в стая за преобличане, нямам представа.

— Ясно.

— Но името й е Синди.

— Синди?

— Да, попитахме в клуба. Можеше да се наложи да говорим с нея. Вече няма значение. Издъхна.

Погледна тялото. На Балард й се стори, че вижда в очите му тъга.

— Ще ми се да бяхме стигнали там няколко минути по-рано — каза той. — Може би щяхме да успеем да я спасим. Трудно е да се каже.

— Сигурна съм, че сте направили всичко възможно — каза Балард. — Щеше да ви е благодарна, ако имаше как.

Парамедикът я погледна.

— Сега вие ще направите всичко възможно, нали?

— Определено — потвърди Балард, макар да си даваше сметка, че случаят няма да е неин, след като го поемат от „Грабежи и убийства“.

Малко след като парамедикът излезе от операционната, дойдоха двама санитари от болницата, за да изнесат тялото, така че да могат отново да стерилизират залата и да я върнат в графика — спешното имаше доста работа тази нощ. Покриха мъртвата с пластмасово покривало и избутаха носилката през изхода. Лявата ръка на жертвата беше открита и Балард видя татуирания еднорог на китката. Тръгна след санитарите с носилката, стиснала плика с престилката на жертвата.

Тръгна по коридора, като гледаше през стъклените прегради в другите операционни. Видя, че Рамон Гутиерес е качен горе и в момента го оперират, за да облекчат налягането в черепа от мозъчния оток. Остана няколко минути пред стъклената преграда, докато телефонът й не избръмча. Балард прочете съобщението. Беше от лейтенант Мънро, който питаше за статуса на петата жертва. Тя написа отговора, докато крачеше към асансьора.

ЛИ. Тръгвам към мястото.

Летален изход. Жертвата беше мъртва.

Докато се спускаше с бавния асансьор, Балард си сложи латексова ръкавица и отвори найлоновия плик, който й бе дал парамедикът. След това провери джобовете на престилката на сервитьорката. В единия откри сгънати банкноти, цигари, запалка, а в другия — малък бележник. Балард беше ходила в „Танцьорите“ и знаеше, че клубът носи името на заведение от „Дългото сбогуване“, големия роман, ситуиран в Лос Анджелис. Също така си спомняше, че има цяло меню от коктейли специалитети с имена от литературата и киното, като „Черната далия“, „Свободно падане“, „Блонди“. Бележникът вероятно бе задължителен за всяка сервитьорка там.

Когато се върна при колата, отвори багажника и сложи плика в една от картонените кутии, които с Дженкинс използваха, за да съхраняват улики. По време на всяка смяна събираха доказателства от множество случаи, така че бяха разделили мястото в багажника с картонени кутии. В една от тях преди това бе сложила вещите на Рамон Гутиерес. Сега сложи торбата с престилката в друга, запечата я с лепенка за доказателства и затвори багажника.

Когато стигна до „Танцьорите“, местопрестъплението вече приличаше на цирк с три арени. Не като нормален цирк с три паралелни програми, а полицейски, с три концентрични кръга, според мащаба, сложността и интереса на медиите към съответния случай. Най-вътрешният кръг е същинското местопрестъпление и в него работят следователите и криминолозите. Там е червената зона. Около него се разполага втори кръг и там остават шефовете, униформените полицаи и постовете, които се грижат медиите и тълпата да не създават проблеми. Третият, най-външен кръг, е за репортерите и неизбежно събиращите се зяпачи.

Всички ленти посока изток на Сънест Булевард вече бяха затворени, за да има място за флотилията полицейски и новинарски коли. Трафикът в останалите ленти се движеше съвсем бавно, дълга върволица от стопове, защото всички натискаха спирачките, за да видят какво се е случило. Балард откри място за паркиране на пресечка оттам и се приближи до клуба пеша. Свали значката от колана си, размота кордата, закрепена за щипката отзад, и я окачи на шията си, за да се вижда добре. След като стигна, трябваше да потърси полицая, който водеше дневника на местопрестъплението, за да се запише. Първите два кръга бяха оградени с жълта полицейска лента. Балард вдигна първата, мина под нея и намери полицая с голям клипборд в ръка, застанал до лентата към втория кръг.