Майкл Коннелли - Късното шоу

Изчака и усети едно стискане.

— Добре. Сестрата ми каза, че не си спомняш какво ти се е случило. Спомняш ли си все пак нещо?

Едно стискане.

— Значи си спомняш някои неща?

Едно стискане.

— Добре. В такъв случай ще ти кажа какво знаем ние и ще тръгнем оттам. Днес е понеделник. Късно в четвъртък през нощта са те намерили на паркинг на булевард „Санта Моника“, близо до авеню „Хайленд“. Обаждането в полицията е било анонимно и полицаите, които са пристигнали на мястото, отначало са решили, че си мъртва. Толкова зле си изглеждала.

Рамона затвори очи и остана така. Балард продължи:

— За момент си дошла в съзнание, докато полицаите са чакали линейката. Споменала си нещо за обърната къща, след което пак си изпаднала в безсъзнание. Разполагахме само с толкова. След това отидох до караваната, в която живееш, и хората там ми казаха, че те няма от пет дни. Мисля, че някой те е държал в плен през това време, Рамона. И те е наранил много лошо.

В едното око на Рамона заблестя сълза. Тя премигна, за да я махне, и погледна Балард.

— Рамона, помниш ли обърнатата къща?

Две стискания.

— Добре. Ами мъжът, който те нарани? Помниш ли него?

Балард изчака, но нямаше реакция.

— Означава ли това, че спомените ти са неясни?

Едно стискане.

— Добре, нормално е. Всичко е наред. Тогава да започнем с основните неща. Помниш ли от каква раса беше този мъж?

Едно стискане.

Балард трябваше да внимава да не я подведе. Всеки адвокат би я разкъсал на парчета в съдебната зала за всяка погрешна стъпка.

— Така. Сега ще изредя някои възможности, а ти ще стискаш палеца ми един или два пъти, според отговора си. Окей?

Едно стискане.

— Беше ли латиноамериканец?

Две стискания.

— Добре. Беше ли афроамериканец?

Две стискания.

— Беше ли бял?

Едно продължително стискане.

— Така. Значи е бил бял мъж. Благодаря ти. Хайде сега да опитаме да стигнем до някакво описание. Имаше ли някаква физическа черта, която да се откроява?

Две стискания.

— Носеше ли очила?

Две стискания.

— Имаше ли мустаци или брада?

Две стискания.

— Беше ли висок?

Едно стискане.

— Над един и осемдесет?

Рамона размърда глава и така добави трети знак в разговора със знаци.

— Значи ли това, че не си сигурна?

Едно стискане.

— Добре, разбрах. Хубаво. Ще помръдваш глава, когато не си сигурна. Тук имам снимки, които искам да ти покажа. Нарича се фоторазпознаване и искам да ми кажеш дали някой от тези мъже прилича на нападателя ти. Мога ли да ти ги покажа?

Едно стискане.

— Ще ти покажа шест снимки едновременно, а ти ги разгледай, без да бързаш. След това ще те попитам дали разпознаваш някого от снимките. Разбра ли ме?

Едно стискане.

Балард измъкна палеца си от дланта на Рамона и се обърна настрани, за да вземе папката. Отвори я и сгъна корицата назад. През шест прорязани правоъгълника на горната страница се показаха шестте снимки, закрепени за задната страница. Под всяка снимка имаше номер. Балард вдигна папката над леглото, на трийсетина сантиметра от очите на Рамона. В тях видя страх и объркване, докато се плъзгаха по снимките. Задържа папката близо минута, без да говори, после каза:

— Добре.

Пак мушна палеца си в дланта на Рамона.

— Прилича ли някой от мъжете на снимките на този, който те нападна, Рамона?

Балард изчака и накрая Рамона помръдна глава.

— Не си сигурна?

Едно стискане.

— Добре, да ги погледнем един по един. Прилича ли мъжът от снимка номер едно на този, който те нападна?

Две стискания.

— Прилича ли мъжът от снимка номер две на този, който те нападна?

Две стискания.

— Добре, какво ще кажеш за снимка номер три? Прилича ли на този, който те нападна?

Този път Рамона помръдна глава.

— Не си сигурна дали няма нещо познато в лицето му?

Едно стискане.

— Добре, да минем на следващата. Мъжът от снимка номер четири.

Рамона отново помръдна глава.

— Номер четири ти изглежда познат.

Едно стискане.

— Какво ще кажеш за номер пет, Рамона? Може ли това да е мъжът, който те нападна?

Леко поклащане на глава, много колебливо.

— Номер пет също не е сигурен. Сега да погледнем шест. Може ли това да е нападателят ти?

Две силни стискания.

— Добре. Категорично не.

Балард затвори папката и я сложи на шкафчето. Рамона бе показала колебание за три от шестте снимки, но не бе разпознала категорично никого. Снимката на Трент беше под номер пет. Другите две снимки, предизвикали колебание, бяха на хора, които понастоящем излежаваха присъди в щатски затвор и нямаше как да са извършили престъплението.