Майкл Коннелли - Късното шоу

Като детектив от „Тежки престъпления“, Кар е имал свободен достъп до компютрите на „Грабежи и убийства“, както и до командния център на отдела. Ако е чел докладите по стрелбата в „Танцьорите“ по реда на постъпването им в петък, вероятно е забелязал Робисън, а нежеланието на Частин да го разпитва може да му се е сторило подозрително. В опита си да скрие факта, че Робисън явно е имал възможност да огледа стрелеца добре, Частин го отхвърля като НВН — „не видял нищо“. Усилието му може да е имало противоположен ефект, ако Кар си е помислил, че Частин опитва да скрие непоклатим свидетел. Кар е убиецът, следователно си е давал сметка, че има сериозен шанс все някой от клуба да го е видял добре. Това би го накарало да се запознае с докладите за свидетелите, за да види дали наистина е така…

Балард изостави тези мисли, когато Медор стана от стола пред микроскопа и повика колегата си да погледне. Искаше да получи второ професионално мнение, защото си даваше сметка колко голям е залогът.

Телефонът на Балард иззвъня. Беше от скрит номер, но тя прие обаждането.

— Балард, има ли вече нещо? — Беше Оливас.

— Твоят човек е на микроскопа. Не би трябвало да отнеме още дълго. Искаш ли да останеш на линия? В момента като че ли се консултира с колегата си.

— Разбира се, ще почакам.

— Може ли да те попитам нещо?

— Да, какво?

— Кар знаеше, че звъня на Матю Робисън и че опитвам да го открия. Когато го попитах откъде е научил, отговори, че след като бил убит Частин, от „Грабежи и убийства“ пуснали искане за разпечатка на телефонните разговори на Робисън, за да може да бъде открит. Вярно ли е това, или телефонът на Робисън е бил у Кар, защото е убил и него?

— Не, пуснахме такова искане. Най-напред опитахме да засечем телефона му, но беше изключен. Поискахме разпечатката, за да видим дали нещо в нея няма да ни насочи към него. Защо, Балард? Какво значи това?

— Значи, че Робисън може все още да е жив. Най-вероятно Частин го е скрил, преди Кар дори да разбере за него.

— В такъв случай трябва да го намерим.

Балард се замисли. Имаше идея, но не искаше да я споделя все още — особено с Оливас.

Медор се обърна към нея и вдигна палец.

— Лейтенант, имаме едно съответствие. Частин е бил убит с резервния пистолет на Кар. Закован е, няма измъкване.

— Чудесно. Започваме да събираме пакета за областния прокурор. Обади ми се веднага щом разбереш за другия пистолет.

— Искаш ли да се включа в подготовката на пакета?

— Не, моите хора ще се справят с това. Помисли ли за предложението ми да се върнеш в екипа?

Балард се поколеба, преди да отговори.

— Балард? — подкани я Оливас.

— Да — отвърна тя накрая. — Помислих. И ми харесва Късното шоу.

— Казваш ми, че ще пасуваш? — Оливас не криеше изненадата си.

— Пасувам — каза Балард. — Тази сутрин дойдох при теб с отпечатъка на Кар, защото случаят беше на твоя екип и нямаше къде другаде да отида. И знаех, че мога да разчитам на теб да извикаш Кар в центъра за задържане. Но само това. Никога няма да работя за теб.

— Правиш голяма грешка.

— Лейтенант, ако кажеш пред всички как постъпи с мен и признаеш, ще се върна да работя при теб.

— Балард, ти…

Тя прекъсна връзката.

Втората балистична експертиза показа съответствие между куршума, изстрелян от служебното оръжие на Кар, и извадения от мозъка на Джино Сантанжело. По-късно същия ден Кар беше обвинен за шест убийства, с утежняващи обстоятелства при убийството на Частин.

Същата вечер Балард се върна на работа. След инструктажа с Дженкинс взеха колата без обозначения и отидоха по „Уилкокс“ до хотел „Марк Туейн“. Паркираха отпред и натиснаха бутона на входната врата, за да ги пуснат да влязат.

Когато бяха партньори, Балард и Частин веднъж работиха по случай с поръчково убийство и се бе наложило да скрият набелязаната жертва за няколко дни, така че мъжът й да помисли, че е изчезнала — за което бе платил на полицай под прикритие. Тогава я скриха в „Марк Туейн“. На следващата година имаха друг случай, при който се бе наложило да скрият други двама свидетели, докарани от Ню Орлиънс, за да дадат показания по дело за убийство. Трябваше да са сигурни, че защитата няма да ги открие, за да не се опита да ги сплаши и да ги накара да не дадат показания.

И двата пъти Частин бе избрал мястото. „Туейн“, както го наричаше той, бил доверена тайна квартира.

Балард сподели с Дженкинс мисълта, че Робисън може да е жив, и той се съгласи да отиде с нея до хотел „Марк Туейн“.