Майкл Коннелли - Късното шоу

— Готово!

Оливас довлече задържания до стола, на който допреди малко бе седял самият той, и го стовари отгоре. После го сграбчи за реверите и го сложи да седне изправен. Накрая посочи с палец зад гърба си и каза:

— Усмихни се за камерата, Кар.

— Какви ги вършите, мамка му!? — изпъшка Кар.

— Трябваше да те отделим от оръжията ти — отговори Балард.

Кар като че ли започна да осъзнава какво се случва. Поклати глава,

— Ясно, разбрах. Обаче грешите. Не може да направите това.

— Можем, и още как — отвърна Оливас. — Имаме заповед за оръжията ти.

— Днес беше с кобур на колана — отбеляза Балард, а Оливас кимна и каза:

— Разбира се. Раменният му кобур се е разпаднал без капсата, която е изгубил.

— Вижте — започна Кар, — не знам какво си мислите, че имате, но нямате вероятен мотив. Вие сте напълно…

— Имаме отпечатък от палеца ти върху капсата от кобура — прекъсна го Оливас. — Как така тази капса се оказва на местопрестъплението, ако ти не си бил наблизо?

— Глупости! — отвърна Кар. — Нямате нищо!

— Имаме достатъчно, за да направим балистика на оръжията ти — каза Оливас. — Ако получим съвпадение, ще имаме всичко необходимо, за да идем отсреща до офиса на главния прокурор.

— И с това заминаваш, изрод такъв! — добави Балард.

— Виждаш ли как фактът, че си ченге, се обърна против теб? — каза Оливас. — Нормален престъпник би се отървал от оръжията, обаче е трудно да го направиш, когато са регистрирани в службата ти. Не става да отидеш при шефа и да му кажеш, че си изгубил и двата си пистолета. Предполагам, че си ги запазил и си се надявал да ти се размине.

Кар ги гледаше онемял. Оливас се наведе, опря длани на масата и изрецитира предупреждението с правата при арест. Попита Кар дали разбира правата си, но детективът не отговори на въпроса му.

— Това е грешка — каза Кар. — Това е абсолютна грешка!

— Убил си Частин — каза Балард. — Убил си и всички останали.

Беше се приближила до масата. Мускулите й бяха напрегнати. Оливас вдигна ръка, сякаш искаше да й попречи да се нахвърли върху Кар.

— Видял си, че си загубил онази капса от кобура си — каза тя. — Имал си достъп до стаята на разследващата група и си проверил уликите в доклада за доказателствата. Капсата не е била описана там и си разбрал, че някой работи неофициално, че е разбрал, че стрелбата в заведението е работа на ченге.

— Не си на себе си, Балард — почти викна Кар. — И скоро целият свят ще го разбере.

— Как се сети, че е Кени? — продължи тя, без да му обръща внимание. — Защото беше златното момче на лейтенанта? Единственият, който би се осмелил да действа неофициално? Или ти е било все едно? Частин го е отнесъл, защото си разбрал, че има деветдесет и две F и дължи пари? Решил си, че можеш да накиснеш него за всичко?

Кар не отговори.

— Ще разберем — увери го Балард. — Аз ще разбера.

Отстъпи назад и видя как ледената реалност се спуска над Кар за миг и го покрива като дебело черно одеяло. Видя как изражението му премина от увереност към шок, как увереността, че някак ще успее да излезе от тази стая с помощта на думите, се превръща в мрачната мисъл, че никога повече няма да види дневна светлина.

— Искам адвокат — каза той.

— Не се и съмнявам — отговори Балард.

За втори път този ден Балард носеше доказателства за анализ. Този път нямаше нужда от познати в лабораторията по балистика и огнестрелни оръжия. Сега разследваха убийство на детектив от полицията на Лос Анджелис, което автоматично извеждаше този анализ на първо място в списъка на чакащите. За всеки случай Оливас също се обади и добави още тежест на нуждата да се бърза. При пристигането й щеше да я чака експертът по балистика Медор.

Ледената истина, която Балард носеше със себе си, задно с двете оръжия, които трябваше да бъдат проверени, беше, че доказателствата, с които бяха притиснали Кар, не бяха достатъчно силни. Тъй като обработката чрез ДМВ се използваше в криминалистиката сравнително рядко и беше направена във външна лаборатория, всеки адвокат на защитата, който е заслужил името си, би я подложил на тежък артилерийски обстрел от възражения. Детектив, да не би да искате да кажете на нашите съдебни заседатели, че това критично важно изследване на улика е осъществено от студенти в обикновена химическа лаборатория? Очаквате ли да повярваме, че това така наречено доказателство е било буквално откраднато от местопрестъплението, а след това е било изпратено по куриер до колежанска лаборатория?