Майкл Коннелли - Късното шоу

Балард чукна линка към страницата на фирмата, защото си спомни марката. „Ломастър“ специализираше в кожени кобури, особено раменните, които бяха предпочитани от маниаците на тема оръжия в полицията — напомпани с тестостерон бикове, които слагаха формата пред функцията и бяха готови да понесат неудобството на кожените ремъци, които се кръстосват на гърба им, пред удобството на обикновен кобур за колан, който обаче не им се струваше така мъжествен.

Повечето от тези маниаци бяха новодошли кариеристи, които не пропускаха шанс да проверят как изглеждат в огледало и винаги сваляха саката си, когато са на местопрестъпление, за да впечатляват околните и самите себе си. Все пак имаше и каубои от старата школа, които предпочитаха да изглеждат така. Лейтенант Оливас беше сред тях.

На интернет страницата имаше разнообразни кобури и Балард чукна върху един, който балансираше тежестта на пистолета от едната страна с тежестта на два резервни пълнителя от другата. Увеличи снимката и разгледа изработката на кобура. Видя няколко възможности за регулиране на ъгъла на пистолета, така че да има лесен достъп за носещия го. Тези регулировки ставаха чрез къси винтчета, които се навиваха в капси с резба, на които беше щамповано логото на фирмата.

Това беше моментът на водопада — когато елементите на разследването се събират в едно. Балард осъзнаваше, че Частин е знаел и разбирал какво прави, когато тайно е взел улика от местопрестъплението и е опитал да я анализира и запази далече от полицията.

Вдигна плика с капачката.

— Професор Хигс, успяхте ли да свалите отпечатък от това нещо?

— Да, успях. Имам идеален отпечатък.

В сряда Балард отново отседна в „Мияко“ и отново поръча суши в стаята си, преди да легне да спи. Имаше достатъчно дрехи за още един ден, без да взема нови, и сутринта отиде набързо до технически център „Пайпър“, където беше звеното за латентни отпечатъци, както и въздушната ескадрила.

Всеки детектив с няколко години в професията си осигурява техници от всички сфери на криминалистиката, на които може да разчита за услуга или за пререждане на опашката, ако се налага. Някои от сферите са по-важни от други, защото присъстват в повечето престъпления. От почти всички местопрестъпления се свалят отпечатъци от пръсти и поради това звеното за латентни отпечатъци беше едно от най-важните в цялата система. Човекът на Балард се казваше Поли Станфийлд.

Преди пет години двете работиха по труден случай, в който три отделни убийства с изнасилване бяха свързани от еднакви отпечатъци, открити и на трите местопрестъпления, но Станфийлд не успяваше да открие съответствие в никоя от базите данни с пръстови отпечатъци, съхранявани по света. Само неуморните усилия и на двете накрая доведоха до арест, след като Станфийлд проникна тайно в базата данни с наемателите на голям комплекс апартаменти в Долината, който беше географски център на убийствата. При кандидатстването си наемателите трябваше да оставят отпечатъци, с които после не се правеше нищо. Просто по този начин обезкуражаваха тези, които биха излъгали, че нямат криминално досие. След като Станфийлд идентифицира заподозрения, Балард и партньорът й, Частин, трябваше да открият друг начин да го уличат, така че да не се разбере, че Станфийлд е хакнала базата данни е наемателите. Прибегнаха до изпитания стар метод на анонимното обаждане от телефон еднодневка, което разкри самоличността на престъпника по телефона за сигнали на полицията. И никой не разбра какво всъщност се е случило.

При раздялата с Частин Балард получи в наследство Станфийлд. При повечето „разводи“ хората от отдела и спомагателните агенции вземаха страна. Станфийлд бе видяла през кариерата си достатъчно агресия и сексуални посегателства от страна на мъжете, за да реши да остане с Балард.

Балард знаеше, че Станфийлд работи от седем до четири, така че в седем без пет я чакаше пред вратата с две кафета. В телефонен разговор преди това бяха уточнили какво трябва да се направи, така че посещението не беше изненада, както и високото съдържание на захар в кафето. Беше специално поръчано.

— Да видим какво имаш — каза Станфийлд вместо поздрав.

Като шеф, Станфийлд имаше миниатюрен кабинет, но това все пак беше по-добре от отвореното работно пространство, където действаха повечето техници. Беше наясно какво да прави с материалите, донесени от Балард. Процесът на ДМВ бе довел до временно проявление на пръстов отпечатък върху капачка на капса от кобур. След това професор Хигс бе фотографирал отпечатъка при различна осветеност.