Майкл Коннелли - Късното шоу

— Ами, аз…

— Кой сте вие?

— Ъ-ъ… Стив Стилуел. Асистент в лабораторията.

— Нали това е лабораторията за ДМВ?

— Ами не е точно лаборатория за ДМВ, но разполагаме с такова оборудване, да.

Балард се развълнува.

— Имате ли мобилен телефон на професор Хигс? И как мога да се свържа с него?

— Да, имам мобилния му. Предполагам, бих могъл да… Не съм сигурен дали е редно…

— Мистър Стилуел, обаждам се във връзка с разследване на убийство. Разбирате ли? Или ми дайте номера на професор Хигс, или му се обадете и поискайте разрешение да ми го дадете. Трябва да направите едно от двете незабавно.

— Добре, добре, момент да извадя номера. Той е на този телефон, така че няма да ви чувам, докато го търся.

— Само побързайте, мистър Стилуел.

Докато чакаше, Балард едва се сдържаше. Скочи и започна да се разхожда между бюрата, докато Стилуел търсеше номера. Най-накрая той започна да й го диктува и тя изтича до бюрото си, за да го запише. Прекъсна разговора със Стилуел точно когато той попита:

— Успяхте ли да запишете?

Набра номера и след едно позвъняване се обади мъжки глас.

— Професор Хигс?

— Да?

— Казвам се Балард. Детектив съм в полицията на Лос Анджелис.

След дълга пауза той попита:

— Работехте заедно с Кен Частин, нали?

Балард усети в гърдите си прилив на чиста енергия.

— Да, работехме заедно.

— Мислех си, че може да се обадите. Той ми каза, че ако нещо се случи с него, мога да ви имам доверие.

Шофирането до Ървайн в област Ориндж се оказа мъчително преживяване. Професор Хигс се бе съгласил да се върне в лабораторията и да се срещнат там. По пътя Балард размишляваше за следата, която следваше. Кен Частин недвусмислено й я бе оставил, за да тръгне по нея. Давал си бе сметка, че е навлязъл в опасна територия, и беше имал резервен план, който да се задейства, ако нещо се случи с него. Тя беше този план. Като бе пренасочил вещите на Хадел обратно към нея, Частин се бе подсигурил, че тя ще ги получи след почивните дни и ще установи връзка с професор Хигс.

Когато най-после стигна до университета, се наложи да се обажда на професора два пъти, докато открие сградата на департамента по естествени науки, в която, на четвъртия етаж, се намираше лабораторията му.

Сградата й се стори пуста. Завари Хигс сам в лабораторията. Беше висок и жилест, по-млад, отколкото бе очаквала. Поздрави я сърдечно и като че ли от плещите му падна някакъв товар или грижа.

— Не знаех — каза той. — Толкова съм зает, че не ми остава време да прочета вестник или да гледам телевизия. Научих едва вчера, когато позвъних на номера, който ми даде той, и жена му ми каза. Ужасно! Надявам се това тук да няма нищо общо.

И посочи към задната част на лабораторията, където имаше стоманена камера за ниско налягане с размерите на домашна перална машина.

— Тук съм, за да опитам да разбера — отговори Балард. — Говорили сте с жена му?

— Да, тя вдигна телефона — каза Хигс. — Разказа ми какво се е случило и останах като гръмнат.

Частин беше дал на професора домашния си номер, а не служебния или мобилния. Това беше важен факт и за Балард беше индикация — наред с поведението му на местопрестъплението и връщането на вещите на Хадел, — че е опитвал да скрие поне част от ходовете си по разследването на стрелбата в „Танцьорите“, така че да не могат да бъдат открити с нормални средства.

— Има ли къде да седнем да поговорим? — попита Балард.

— Разбира се, имам кабинет — отговори Хигс. — Елате.

Минаха през няколко свързани помещения и влязоха в малък кабинет, в който имаше място само за бюро и един стол за посетител. Седнаха и Балард помоли професора да й разкаже за контактите си с Частин от самото начало.

— Тоест още от първия случай? — попита той.

— Предполагам — каза Балард. — Какъв беше първият случай?

— За първи път разговарях с детектив Частин, когато ми се обади преди около две години. Каза ми, че бил чел за ДМВ в някакво списание — не помня кое, — и искаше да му кажа дали с този процес могат да се свалят отпечатъци от баскетболна топка.

Разказът на Хигс й звучеше убедително. От годините, когато бяха партньори, знаеше, че Частин се интересуваше и следеше развитието на техниките в криминалистиката, разпитите, юридическите правила. Някои от колегите им го наричаха Учения, защото наистина четеше много. И много често вдигаше телефона и разговаряше направо с учените, ако имаше въпроси относно някое доказателство.