Майкл Коннелли - Късното шоу

Балард носеше при Станфийлд отпечатък от палец.

Станфийлд започна работа с обикновена лупа, с която огледа снимката, за да определи дали има използваем отпечатък.

— Този палец е чудесен — отбеляза накрая. — Добри, чисти ръбове. Ще е нужно малко време обаче. Трябва да я сканирам и да я пусна за проследяване в базите данни.

Това беше нещо повече от намек, че не иска през това време Балард да наднича над рамото й. Трябваше да сканира снимката и да я качи на компютъра си, после да премине през бавния процес на цифрова обработка на извивките на линиите от отпечатъка, така че след това да може да бъде подаден на Автоматизирания индекс на пръстови отпечатъци. В базата данни имаше повече от седемдесет милиона отпечатъци. Изпращането на отпечатък не гарантираше мигновен резултат. Освен това нерядко резултатите не бяха категорични. Излизаха по няколко близки, така че се налагаше техник да определи визуално, под микроскоп, кое е пълното съответствие.

— Искаш да се махна и да дойда после? — каза Балард. — След колко време?

— Дай ми поне два часа — отговори Станфийлд. — Ако стане преди това, ще ти се обадя.

Балард стана.

— Добре. И не забравяй, че това е тайна. Не казвай на никого по кой случай е и какво правиш. Ако попаднеш на съответствие, ще кажеш единствено на мен.

Станфийлд остави лупата на масата и я погледна.

— Да не опитваш да ме изплашиш?

— Не, но искам да си предпазлива. Ако се добереш до име и това е името, за което си мисля, ще разбереш какво имам предвид.

Балард не искаше да споделя следователската си версия със Станфийлд преди да има резултат. Не искаше заключенията й да бъдат повлияни от предварителни идеи чий може да е отпечатъкът.

— Мамка му! — каза Станфийлд. — Е, благодаря много, Рене. Знаеш, че наистина си харесвам работата тук.

— Не драматизирай — отвърна Балард. — Просто виж какъв ще е резултатът.

Балард използва времето, за да отиде пеша до служебния гараж, в който обследваха автомобилите. Знаеше как се отнасят понякога към гражданите, чиито коли са били иззети за обследване, и очакваше документите от „Вътрешни“ да са се забавили и да се наложи да чака още. Всичко обаче се оказа готово и можеше да тръгва. Очакванията й за състоянието на вана обаче се оказаха точни.

Първият знак беше дръжката на вратата на шофьорското място, която все още беше намазана с черния прах за сваляне на отпечатъци. Отвори и видя, че цялото купе също е изпоцапано. От опит беше наясно, че черният прах може да разваля дрехи и е невъзможно да бъде почистен с домашни средства. Отиде в офиса на гаража и настоя да й върнат вана в годно за шофиране състояние. Това предизвика смразяващ поглед от страна на мениджъра, но ситуацията се промени, когато тя му показа значката си — той веднага изпрати двама от работниците в гаража с мощна прахосмукачка, руло книжни салфетки и бутилка индустриален почистващ препарат.

Балард остана при тях, наблюдаваше работата им и им сочеше всяко петънце, което са пропуснали. След час си помисли да се обади на Поли Станфийлд, но си даваше сметка, че само ще я ядоса. Реши да позвъни в службата и се свърза с директния номер на лейтенант Макадамс.

— Балард, защо не спиш? — попита той. — Довечера си в графика.

— На линия съм, лейтенант, не се безпокой — каза тя. — Просто проверявам каква е ситуацията при вас.

— В момента оказваме помощ на федералните, друго няма. Изпратили са екип за задържане, защото някакъв идиот се е затворил в пещерата Беткейв.

Тази пещера беше в Бронсън Каниън и беше използвана за снимките на телевизионната поредица за Батман от шейсетте.

— Защо им е да го задържат?

— Двойно убийство в Тексас. Убил двама гардове на брониран автомобил и кацнал тук, за да се скрие.

— Ние какво правим?

— Увеличаваме трафика.

Балард разбра, че е техният човек — когото бяха подплашили с Комптън. Зачуди се дали ще й се размине без последствия от страна на федералните, ако успешно приключат с него в Беткейв. В този момент телефонът й изписука. Погледна. Обаждане от Станфийлд.

— Лейтенант, трябва да затварям. Търсят ме.

— Добре, Балард. Затваряй.

Тя прекъсна и превключи.

— Поли?

— Имам съвпадение на палеца. Ченге е. В какво ме забърка, Рене?

Балард излезе от стаята за разпити в градския център за задържане, пресече широкия коридор и влезе в контролната зала. Погледна монитора, който показваше стаята за разпити. На стола седеше лейтенант Оливас с лице към камерата на тавана и с ръце зад гърба. Знаеше, че тя го гледа, и се мръщеше към камерата.