Майкл Коннелли - Късното шоу

— Още не. Искам да науча повече, преди да отида при нея. Срещата обещава да е грозна.

Балард замълча. Не помнеше Частин някога да е изглеждал притеснен за нещо извън работата — финанси или друго. Винаги се бе държал спокойно и уравновесено.

Замисли се за нещо, което Кар не бе споменал.

— Ами Метро? — попита тя.

— Метро? — учуди се Кар. — Какво имаш предвид?

— Хлапето. Свидетелят. Матю Робисън.

— А… той. Нарича себе си Метро? Още не сме го открили. И честно казано, не очаквам да го открием.

— Добре. Той как се вписва във версията?

— Ами знаем, че се е обадил на Частин в петък, към пет, и Частин е излязъл да го търси. Според нас той е смятал Робисън за заплаха.

— Значи, ликвидира Робисън, скрива или заравя тялото някъде и се прибира у дома. Само че там го чака убиец на мафията, който го прострелва в главата, преди да успее да слезе от колата.

— И взема пистолета му.

— Да, взема пистолета му.

Мълчаха доста време. Докато Балард не заговори за слона в стаята.

— Оливас още ли направлява всичко това?

— Той е шефът, обаче не тръгвай в тази посока, Рене. Балистиката си е балистика. Това не може да се направлява. Финансите също са това, което са.

— А защо му е да взема пистолета? Убиецът в гаража? Защо е взел нещото, което би могло да докаже или опровергае всичко това? Без този пистолет, за да се направи истинско сравнение, имаме само косвени улики. Хипотеза.

— Може да има сто причини да вземе пистолета. И като говорим за косвени улики, има и още нещо.

— Какво?

— Проверихме какво има за Частин във „Вътрешни разследвания“ и установихме, че за него няма отворено разследване. Имаха обаче текуща папка, в която слагат всички анонимни сигнали, които получават. Там има жалвания от рода „един полицай се държа грубо с мен“ или „един полицай непрекъснато идва в магазина ми и пие портокалов сок, без да плаща“ — такива неща.

— Добре.

— Както казах, нямаше отворено разследване за Частин, но имаха два анонимни сигнала за неназовано ченге, което играело карти, а после не можело да покрива загубите си.

— Какви карти?

— Не пише, обаче си наясно, че ако някой иска да играе на високи залози в този град, ще намери къде. Ако се движиш в този свят.

Балард поклати глава, макар да знаеше, че Кар няма как да види. Огледа се, за да се увери, че никой не чува разговора й. В стаята не бе останал почти никой, защото повечето детективи започваха да приключват още в четири следобед. Въпреки това тя се прислони до преградата на работното място и сниши глас.

— Пак не мога да приема. Нямате нищо освен изчезнал пистолет, а както сам каза, може да има сто причини да е изчезнал. Като че ли си повече заинтересован да стовариш всичко на гърба на Частин, отколкото да откриеш кой го е убил.

— Ето пак — каза Кар. — Не „стоварваме“ нищо на никого. И знаеш ли какво? Наистина не те разбирам, Рене. Всички знаят, че преди две години Частин те предаде, че кариерата ти престана да се движи нагоре и че сега работиш през нощта. И го защитаваш в ситуация, която е доста съмнителна, в която има много дим.

— Това е то, нали? Много дим. Когато работех в центъра, преди кариерата ми да тръгне надолу, както предполагаш, имахме нужда от нещо повече от дим. Нещо много повече от дим.

— Ако има огън, ще го намерим.

— Желая ти късмет с това, Кар. Ще говорим по-късно.

Балард прекъсна връзката и остана замръзнала на бюрото. Версията, че стрелецът от „Танцьорите“ е полицай, беше нейна. Сега версията се бе превърнала в чудовище и се целеше към Частин.

Питаше се още колко време ще мине, докато Кар открие, че резервният пистолет на глезена й е „Ругер“ 380.

Успокои се. Ругерът на глезена й беше одобрен като резервно оръжие за полицаите от шефовете на полицията. Такова оръжие освен нея имаха поне още хиляда ченгета.

След това започна да премисля прекалено много — започна да се пита дали Кар е знаел, че има такова оръжие, и дали целта на обаждането му не е била да види дали няма да посочи този факт доброволно. Тя бе премълчала и това би могло да я качи в списъка на заподозрените.

— Наистина ли мислят, че ченге е стреляло в „Танцьорите“?

Балард се завъртя на стола и видя детектив Рик Тайгърт — седеше на бюрото точно зад нея. Не си бе дала сметка, че може да е чул нейната част от разговора й с Кар.

— Виж, не казвай това никъде, Рик — отвърна тя. — Помислих, че си си тръгнал.

— Няма, но ако е вярно, полицията пак ще бъде влачена в лайната — отбеляза Тайгърт.