Майкл Коннелли - Късното шоу

— Разбира се, че няма нарушения, шегуваш ли се? Всичко е оправдано.

— Човек никога не знае. Може и да се изненадаш, обаче в отдела ми има хора, които са ми много ядосани.

— На теб? Трудно ми е да повярвам.

Достатъчно саркастични забележки.

— Чувам, че си ходил при адвоката, за да провериш каквото ти казах — подхвърли тя. — Таусън.

— Откъде знаеш? — попита Кар.

— Имам си източници.

— Говорила си с адвоката, нали?

— Може би. Е, каква е историята?

Кар не отговори.

— По дяволите! — избухна Балард. — Вземаш следата ми и хукваш по нея, а после дори не искаш да ми кажеш до какво си стигнал? Мисля, че това е последният ни разговор, детектив Кар.

— Не е това — каза Кар бързо. — Просто си мисля, че това, което ще чуеш, няма да ти хареса.

Сега млъкна Балард, но не задълго.

— И какво е то?

— Проверихме следата ти — започна Кар. — Таусън твърди, че Фабиан заявил, че може да му даде корумпирано ченге. После получихме балистиката и това закова нещата, така да се каже.

— Закова? Как така?

— Няма съответствие. Оръжието, с което е бил убит Кен Частин, не е използвано в „Танцьорите“. В момента хипотезата е, че имаме двама различни стрелци.

— Твърдят, че случаите не са свързани?

— Не, не твърдят такова нещо. Само че има две оръжия и двама различни стрелци.

Балард знаеше, че това не е цялата картина. Ако двата случая не бяха свързани с оръжието, би трябвало да има нещо друго.

— Какво не знам? — попита тя.

— Ами, това не е пълният доклад за балистиката — отговори Кар.

— Кар, стига. Престани да увърташ.

— Идентифицираха оръжията по куршумите и гилзите. В заведението е стреляно с деветдесет и две F. В гаража е използван Ругер три-осемдесет.

Балард беше наясно, че гилзите, събрани на местопрестъплението, и проектилите, извадени от труповете, носят характерните белези на вида оръжие, с което са изстреляни. Следата от ударника и набраздяванията от цевта идентифицират конкретно оръжие.

Даваше си сметка и за значението на идентифицираните оръжия. 92F беше 9-милиметрова берета, одобрена от полицията като лично оръжие на детективите. Ругерът беше малък и можеше да бъде скрит лесно. Използваха го за стрелба отблизо. Той също беше сред одобрените от полицията, но като резервно оръжие.

Използваха го обаче и наемните убийци.

Балард неохотно добави и още един факт — знаеше, че Частин носеше „Берета“ 92F, поне докато бяха партньори. Не искаше да зададе въпроса, но нямаше избор.

— Частин имаше деветдесет и две F. Изследваха ли го дали куршумите от „Танцьорите“ не са от него?

— Ако бяха намерили пистолета му, щяха да го направят.

Това беше нова информация.

— Казваш ми, че онзи, който го е застрелял, е бръкнал в сакото му и му е взел пистолета?

— Така изглежда. Оръжието не е открито.

— Какво мислят по въпроса?

— Днес бях пренасочен. Наредиха ми да се разровя надълбоко около Частин. Да изкопая всичко.

— Това са глупости. Той не е убиецът от „Танцьорите“.

— Откъде знаеш?

— Просто знам. Знам, че не е той.

— Добре. Кажи го на лейтенант Оливас.

— Какво точно казва той?

— Нищо. Поне не на мен. Един от труповете в сепарето обаче е бил мафиот.

— Да. Джино Сантанжело. От Вегас.

— Е, можеш да започнеш оттам.

Балард се замисли за момент, после попита:

— И да стигна къде? Нещо не мога да схвана.

— Ти първа каза, че е било ченге. Просто не си се насочила към правилното ченге.

— Значи Частин е стрелял в „Танцьорите“. Убива човек на мафията и тя за отмъщение убива него. Това ли ви е работната версия? Е, аз не мога да я приема. Защо му е на Кени да прави такова нещо?

— Заради това започва дълбокото ровене. И всъщност това е причината да ти се обадя.

— Забрави. Не смятам да ти помагам да прехвърлиш вината на Частин.

— Изслушай ме. Няма да прехвърляме никаква вина на никого. Ако няма вина, няма, и толкоз, но все пак трябва да проверим.

— Какво искаш от мен?

— Преди четири години двамата сте били партньори.

— Е?

— Тогава той е имал финансови проблеми. Говорил ли е с теб за това?

Информацията я изненада.

— Нито дума. Какви неприятности и откъде знаеш за тях?

— Ровя надълбоко, нали? Извадих кредитната му история. Пропуснал е девет вноски по ипотеката на къщата си и е щял да я загуби, но изведнъж всичко това изчезва. Банката получава парите и той става платежоспособен… За една нощ! Някаква идея как е станало?

— Казах ти. Дори не знаех за такъв проблем. Не е споделял с мен. Говори ли с Шелби? Може някой от семейството да им е помогнал.