Айрис Джоансен - Издирването

— Благодаря ви. — Той направи жест на Лоугън, който я изправи на крака. — Можете да я отведете обратно до отбивката. Но не си тръгвайте, преди да я разпитам.

— Хайде, Сара. — Лоугън нежно я побутна към Монти.

— Не е Чейвз. Мислех, че съм го изпратила право в ръцете на този убиец. Но не е Чейвз.

Лоугън бе мълчалив. Прекалено мълчалив.

— Какво има?

— Чейвз е, Сара.

— Не!

— Онези полицаи го познават, работили са заедно ежедневно. Чейвз е. — Ръката му се стегна около лакътя й. — И е мъртъв от доста време. Започнал е да се вкочанява.

Тя го зяпна смаяно.

— Прекарах цял следобед с Чейвз. — Беше с… — Пое си дълбоко въздух, когато я връхлетя прозрението. — Руджак?

— Как изглеждаше?

— Висок, около четиридесет и няколко годишен, белокос, със сиви очи. — Погледна го. — Руджак?

Той кимна.

— Но аз… го харесах.

— Харесва се на всички. Това е една от специалностите му. Сигурен съм, че и Чейвз го е харесал. Лейтенантът смята, че е бил принуден да се обади на Хелън Пийбоди тази сутрин, за да изиска помощта ти, и после е бил убит. От десет сутринта не са го виждали в командния пост.

Тя поклати глава.

— Но той махна на един от полицаите на другия бряг и онзи му отвърна.

— Колко близо бяхте?

Прав беше. Полицаят бе прекалено далече, за да разбере, че човекът, на когото маха, не е Чейвз. Господи, какво безочие!

— Смит. Разказах му за Хенри Смит, когато той допусна, че ни следят. Но не може да го е убил, бяхме заедно в езерото.

— Използва ли телефона си?

Замисли се и кимна.

— Поне веднъж, когато отидохме до брега, за да си почине Монти. Мислех, че докладва на командния център. Смяташ, че се е обадил на някого да убие Смит?

— Не се съмнявам.

Сара потръпна.

— Бях сама с него цял следобед. Ако е искал да ме убие, можеше да го стори по всяко време. Защо не го направи? И защо ме отведе при Чейвз?

— Не зная. Игра на котка и мишка? Може би не е възнамерявал да те убива. Може би просто е искал да ми покаже, че може да го направи.

— Значи всичко е заради теб, нали?

— Искаш да кажеш, че вината е моя. Да, по дяволите, мислиш ли, че ще го отрека? Не те виня, че си разгневена.

— Разгневена съм. — Бе също изплашена и поразена, но сега тези чувства бяха заменени от ярост. — Този кучи син! Използва ме и ме манипулира!

— Руджак винаги се е гордял, че е способен да пуска в ход подходящите средства.

— И убийството на горкия човек е едно от подходящите средства, които е задействал?

Лоугън кимна.

— Трябва да е луд.

— Не съм сигурен, че е побъркан. Мисля, че нещо му липсва по рождение. Няма понятие за добро и зло във вида, в който ги познаваме. Онова, което е от полза за него, е добро, а онова, което му пречи — зло.

— Социопат.

— Не можеш да го охарактеризираш толкова лесно. — Бяха стигнали до отбивката и ръката му се стегна около нейната, когато видя екипа от криминалисти да работи над колата на Смит. — Защо да не влезем вътре? Не искам да гледам това.

Прав беше. И на нея не й бе нужно да вижда още един труп, нито пък на Монти. Отправи се към сградата.

— Колко трябва да останем?

— Лейтенантът иска да разговаря с теб и да дадеш показания, но ще видя дали не може да изпрати някого в дома ти да снеме формалните показания. Не си класифицирана като заподозряна.

Не си и мислеше, че ще бъде.

— А като каква съм класифицирана?

— Като свидетел. — Лоугън сви рамене. — Или може би като… жертва.

Спомни си ужаса и безпомощността, които бе изпитала, докато тичаше през гората. Тогава се бе почувствала като жертва и споменът я изпълни с гняв.

— Така е.

Не им разрешиха да напуснат мястото още четири часа. Сара вече бе почти толкова капнала, колкото и Монти.

— Аз ще шофирам — каза Лоугън, качвайки се в джипа. — Ти си почини.

— Мога и аз. Ти си с кола, която…

— Тя е наета от Гейлън. Той ще уреди да я вземат. — Запали двигателя на джипа. — Престани да спориш и се качвай. Зная, че в момента съм в по-добра форма в емоционално отношение. Нали не би искала да се блъснеш по този отвратителен път и да нараниш Монти.

Тя се поколеба и после се настани на предната седалка.

— Единственият необорим довод — промърмори той. — Облегни се и затвори очи.

Не й се искаше да го прави. Бе капнала от умора, но умът й не спираше да работи. Погледът й се съсредоточи върху криволичещия път, докато джипът бавно пълзеше по наклона.

— Как взе наетата от Гейлън кола?

— Обадих му се да дойде и да стане бавачка на вълчицата.